През годините на Прехода у нас постоянно бяха сменяни приоритетите на обществото ни. От абстрактните и комплексни идеи като преминаване към пазарна икономика, през евроатлантическа интеграция до тривиално познатите ни – образование, доходи, перспективи.
Какво обаче е единственото общо между всички тези неща ли? Просто е – хората, екипите и институциите, които ги реализират, а именно нашите български политици.
Добре познат е и фактът за техните грехове по време на най-тежките ни часове в новата българска история, когато макар армията и народът ни да се е справял блестящо с наличните ресурси, то слабото му звено винаги са били политиците.
Историята учи
Този проблем не е от вчера, а както подчертах е единственото нещо, което се повтаря без значение от времето в което живеем – в 19, 20 или 21 век. Съгласни сте, нали?
Странно, че всички го знаем, но никой не се сеща, че именно политиците са най-малкото общо кратно във всяка българска криза от Освобождението насам.
А защо е така? Какви са причините? Можем ли да направим нещо по въпроса?
Политиката като хоби
Може би е добра идея преди да мислим за нещата, които политиците ви говорят от телевизора (в никакъв случай те не са маловажни сами по себе си разбира се), да се замислим за това кой ни ги казва.
Дали това е поредния журналист, блогър или PR решил да влезе в политиката? А може би пожарникар, полицай или адвокат? Или пък водещ, певец или манекенка?
Вече разбирате от какво тесто са нашите политици? Всъщност ние нямаме политици, а хора, изпълняващи политически функции и имащи политически апетити.
Точно като бизнеса у нас, където бизнесмените са пренебрежимо малък процент за сметка на хората с пари, решили да правят бизнес.
Как тогава ще спечелим каквото и да било?
Как Ивайло Мирчев – блогърът, ще преговаря за тока?
Как Бойко Борисов – пожарникарят, ще преговаря за Еврозоната?
Само на мен ли това ми се струва абсурдно?
Може би е крайно време да си дадем сметка за това след всичкото повтаряне колко са важни хората-изпълнители, а не политиките от тези, провалили 2 пъти създаването на кабинет в 45-тото и 46-тото народно събрание. Ако е толкова важно, нека поговорим за него тогава…
Политиката се прави от хора
Кой ще реализира адекватно всички идеи, които иначе приоритизираме?
Вижте законодателството ни, то изобилства с безброй поправки, което идва да покаже тотална законодателна импотентност на представителната ни демокрация и по-конкретно на нашите политици.
И въпреки, че ако имахме контрол над законите дори така нещата биха се подобрили, то стратегически погледнато следва да гледаме отвъд проблем, който актуално решаваме, за да оценим евентуалните перспективи на по-късен етап.
Приоритетът, който никой политик никога не спомена е точно този, които вече предполагате – самите политици. Няма и да го спомене. Уверявам ви.
Докато у нас няма хора с познания за това как се прави политика, как може да се балансират решения и политики, какво е перспективен анализ и оценка на обстоятелствата на средата, то няма как да очакваме с магическа пръчка нашите проблеми да се решат.
Защо няма да се „оправим“
Често чуваме, че някой отвън трябва да дойде да ни оправи? Защо ли?
Защото политиките ги имаме, приоритетите и тях, но ги няма политиците, които да се заемат с тяхната ефективна реализация и интеграцията им в нашето общество и в институциите на държавата.
Не може да вземеш дете, което едва познава цифрите и да го караш да ги умножава, градацията в експертизата минава през знания, нагласа, подготовка, анализ, адаптивност и не на последно място личен пример. Последното между другото е фундамент на няколко хиляди години, залегнал в обучението на армейски кадри като начин за създаване на доверие между висшестоящи и подчинени, а не модерна теза на търсещи смисъла на живота в дима на бонга еко активисти.
По-горните са все неща силно дефицитни за българските политици, които по-често стават обект на присмех заради собствената си професионална и личностна посредственост.
Прироритетът
Ето ви един приоритет – политиците.
И докато няма кой да свърши работата – работата няма да бъде свършена, дори ако знаем какво точно трябва да се направи…
Много прозорлива статия, но за жалост избавление от така очебийните (за някои) проблеми, няма! Поне в близко бъдеще. Докато съществува партийния модел в България политиката ще се прави от групировки, а не от „хора“ 😉
– ВИС, СИК, ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. разликата е само в буквите!