Голямото Covid Разделение на България

Covid поляризацията и генезис на отричането

Дълбокото неразбиране в обществото ни по отношение на причинно-следствената връзка, стояща зад дълбокото разделение АНТИ и ПРО ваксините заплашва да еволюира в национална катастрофа с мащаб на загубена война.

Причините всъщност са далеч по-интересни от тези на повърхността и именно тях ще разгледаме по-долу.

Ще се опитам да „векторизирам“ отделните аспекти, влияещи върху нагласите ни в няколко сегмента, за да изградим структурирана и по-лесна за възприемане и проверка теза.

Политиката

Едно от нещата, които правят впечатление, когато съпоставите България с други държави е факторът „Избори“. У нас, за 2021-ва година се провеждат трети поред избори, че и 2 в 1.

Това изостря настроенията в обществото, успешно подклаждани от PR екипите на изпаднали в изолация партии, които или искат да са на власт или да влязат в парламента.

Забележете, че именно тези партии са склонни да изстискват обществото за собствени нужди, за да постигнат ясно дефинирана конкретна цел.

Българската политика и как се употребява Covid предизборно

Няма да си кривя душата, че говоря за Герб и „Възраждане“.

Възраждане“, които лично мен доста ме разочароваха, досущ като всяка патриотична формация през последните 20 години у нас(отвратително неблагодарно нещо е да си националист/патриот в България). Защо ли съм очаквал и тази полит патриотична вакханалия да завърши по различен начин, може би харесвах лидера и интелигентността му, която днес не се демонстрира?!

За Герб мисля няма смисъл да обяснявам, но все пак. Те отлично разбират неприятното си положение и се опитват с масиран PR ресурс да обърнат нещата в своя полза (ако Радев не бие на женско другите шматки, то ще видите ДПС на втори тур).

Дори похода им за импийчмънт на Радев няма как технически да се случи в този мандат, което ясно идва да покаже, че дори най-големия враг на Радев признава поражението си преди то да се е случило.

Достатъчно е да погледнете комуникационните канали на тези партии, без значение дали във Facebook, Youtube или другаде, за да се уверите, че всяка тяхна теза минава през коментар за несправянето на правителството и косвено се насочва вина към Радев за ситуацията с Covid.

Чудесно. Само дето лидера на Герб, Бойко Борисов, а не Филанкишията излезе и каза на целия народ в централните емисии новини, че ваксините били цитирам „с изтекъл срок на годност“.

Веднага след като здравния министър подаде сигнал към прокуратурата обаче тезата на Борисов, типично в негов 12-годишен стил се обърна на другата страна и как не сме го разбрали. О, разбрахме те. Всички те разбраха.

Бойко продаде страх на нацията си и поръча стотици мъртви, за да си на власт, но не съм изненадан, то така Мишо Бирата и жена му бяха жертвани до колкото си спомням без излишна драма и още куп хора – знайни и незнайни, гиганти и джуджета.

В момента ПРО и АНТИ ваксини движенията се движат от политическата конюнктура в страната, а не от обективна здравна информация и рационалното мислене.

Не случайно в предишната си статия за  написах, че политиците ни трябва да са първия ни национален приоритет.

Само за 6 месеца Борисов от папагалстващ на всяко изказване опорките – да се доверим на експертите, да запазим живота и здравето, да предпазим здравната система се оказа човек, който обърна палачинката на 180 градуса предизборно, за да не изтърве антиваксърския вот.

Да не споменавам пътищари, ресторантьори и т.н. лостове, които PR-ите на Герб задвижиха, за да създават хаос, който после щели да оправят, както можете да се уверите от безброй билбордове по улиците.

За това е битката!

За антиваксърския и проваксърския вот, да не се заблудите, че е за друго.

Не е за образование, не е за доходи, не е за икономика, не е за хората – за електората е. Именно политици като тези са готови да стъпват върху труповете на нашите близки, за да постигнат политическите си апетити.

Никой няма да прочете програмите на партиите, както винаги.

Никой няма да чуе решения, както винаги.

Никой няма да се запита – дали нещо може или не може да се случи, просто защото харесва някой като излъчване.

Така се прави политика у нас, за това аз и половината българи не гласуваме на парламентарните избори.

Не харесваме продажници, които ни лъжат в очите.

А българите ги продават. Като домати. Като картофи. Като овце.

 

Националният ни проблем, наречен манталитет

Манталитет или незнание

Днес научих, че в Бразилия заради фактът, че президентът не е ваксиниран и е против това – 94% от населението в Бразилия искало да се ваксинира.

Сериозно?

Дали и ние не трябваше да направим така?

Дали пък тезата ни АНТИ ваксини не е част от националното ни разбиране, обобщавано, макар и често погрешно като манталитет?

Дали пък причината е свързана с кризата на експертизата, която мисля не е характерна само за България, а се превръща в глобален феномен, но при толкова много самопровъзгласили се експерти в Youtube например със съмнителна квалификация, то няма как експертизата да не се обезцени. А се титулуват експерти, защото ги шервате, преди да ги чуете и да помислите.

*У нас кризата на експертизата е още по-силна поради още по-брутални причини, а политици и държавници като Даниел Кирилов (Барни Ръбъл), Бойко Борисов, Иван Гешев, директори на институции и държавни предприятия с делата и думите си доказаха, че макар да се титулуват експерти, те де факто не са такива и това води до експертна инфлация. За Бога – ние сме държавата на калинките.

Поляризацията на обществото ни е пряко следствие от комплекса ни за малоценност, придобил инструментариума на либералния фашизъм и разгърнал го в гостоприемна среда на невежество.

Ние винаги искаме да сме повече от комшията, повече от опонента, повече от другия. И трябва да го докажем, а това се случва винаги с репликата „Видя ли“ или „Казах ли ти“, характерни за пасивната агресия.

Едно време, когато бях пубертет, често обяснявах нещо на баща ми и му надувах главата с абстрактните си концепции, а той често ми отговаряше – акъл не ща, пари, ако имаш дай.

Аз не съм от Марс, ние всички сме такива. Акъл бол. Пари няма.

Дайте по 1 000лв на нововаксиниран и това ще докаже тезата ми, уверявам ви в което – просто няма да е особено смислено спрямо интелигентни граждани.

Не работи? Дайте му 10 000лв и ще сработи. Гарантирам, че на другия ден ще има опашки не само в Столипиново, а и в Лозенец (квартал на София със скъпи имоти).

Ето ви един виц по темата:

На един ВИП купон някакъв скивал една превъзходна мацка, отишъл при нея и я попитал:
– Извинете, ще прекарате ли нощта с мен за пет милиона долара?
Мацката леко се замислила и се съгласила.
– А срещу пет долара?
Тя се ядосала и се развикала:
– Ама вие за каква ме мислите?
А той:
– Каква сте вече разбрах. Сега само договаряме цената.

Стоката „свобода“, за която се пропагандира има цена.

Това не е никаква свобода, а синдикално движение на индивидуално-групов принцип за права.

Защо ли?

Ние се подигравахме на наградите часовници за ваксинирани, а не говорихме за ваксините(добре, че не предложиха iPhone и калъфче за него) – това ли е свободата?

Не мисля.

Често се шегувам, че ако някой беше забранил ваксините и имаше само контрабанда щяхме да сме ваксинирани на 90% в момента.

Просто така работи българския мозък – ако има опашка, значи има кирия, ако няма опашка – значи е нещо кофти дето не го искаме, щом и другите не го искат. Дори да не знаем за какво е опашката, ако я има – редим се.

За всеки случай.

Много ни е страх да не се прецакаме случайно.

Нали не живеете в оптимистичната утопия, че знаем много?

Знае Google, знае Youtube, ние не знаем чеп.

За това често, когато споря с някой и го откъсна от Интернет се проваля с гръм и трясък. Липсва общата му култура, за да аргументира дори проста теза.

Просто нямаме връзка с хард диска с информацията и не може да шерва безкраен поток от линкове, видеа, статии, а трябва да обясни ценната информация в тях с наши думи и интерпретация.

Ние сме се превърнали в терминални устройства за вход в World Wide Web – ние вече не съхраняваме информация в мозъците ни, всичко е на Cloud-a. Такива са и рекламите в IT сектора, но социума ни е напред с развитието. За добро или по-вероятно за лошо.

Ние дори не си позволяваме да обмисляме вероятността да грешим, защото не можем да губим.

Ако загубиш тук – ще те изядат, нали?

Това са нашите страхове и те прозират, прикривайки собствената ни уязвимост и страх.

Ние чувстваме и преживяваме и така взимаме решение. Не с мисъл, а с емоция.

Парадоксалното е, че уж чувстваме и сме емоционални, но не притежаваме емпатията, за да спрем този здравен бич, не само за нас, а за общността ни.

Хареса ми една реплика на Кацаров, който каза, че не иска да дава награди за това хората да се ваксинират (после се принуди поради липса на алтернативи), защото иска те да осъзнаят сами нуждата от това, а не да бъдат стимулирани, насочвани и управлявани.

Той апелира към интелекта на нацията, но апелът му остана във въздуха – интелекта на нацията и той.

 

Децата и училищата

Отделям специално децата и училищата, защото там съществува един изключително важен компонент, с който се сблъсках за първи път в казармата, а именно бяхме събрани от кол и въже.Училища, ваксини, тестове и Covid-19

В случая с децата – в училищата се срещат деца, чиито родители не биха се срещнали поради една или друга причина в ежедневието си.

Те просто живеят в един квартал или в един град.

Децата обаче са заедно и това прескача бариерите на разпространението и именно подклажда дифузно разпространение в различни социални групи от хора, наглед несвързани една с друга.

Така например детето на военен се среща с децата на служител в държавната администрация, например „Фонд Земеделие“ и с детето на служител в голяма IT компания.

По този начин тези 3 семейства се оказват свързани, а от там произтича и разпространение в съответните им работни места, после до нови училища, а после и до нови сектори, градове и така до край.

Ефектът е, че накрая имаме клас с Covid-19, който дистрибутира вируса в половината сектори на икономиката, а от там в целия град и държава, защото на някое дете бащата кара камион например или междуградски автобус.

Напълно разбирам притеснението на родителите по отношение на вземането на носен секрет и да, този подход е стресиращ за децата и меко казано неприятен.

Все пак обаче съществуват алтернативи на принцип на слюнката, които могат да преодолеят този проблем и да продължим напред.

Въпреки това обаче част от родителите все пак не искат.

Аргументите след 3 дни дирене признавам не ми станаха ясни.

Ако трябва да обобщя всичкия абсурд, който видях е, че видиш ли може да започнат да им режат ръцете за проби или директно да им взимат анален секрет.

Наричам това „екстраполация едно към гьотере“, макар да противоречи на дефиницията за екстраполиране, защото тя се базира на модели т.е. ако днес получиш 1лв, утре получиш 2лв, вдругиден получиш 3лв, то след 10 дни вероятно ще получиш 10лв.

Да де, ама никой в България, никога в този контекст не е искал да прави генетични експерименти, да добавя Уран-238 в закуските, да реже ръце, да взима анални проби, да лоботомира децата или нещо подобно.

Как тогава изведнъж съществува тезата „Ми то така се започва“.

Чудя се какво ли сте си помислили след първия ви сексуален акт? Тоя път, аз нея отзад, другия път – тя мен отзад. Ако е така – явно нещо ви има, сори.

Не, не се започва така. Ако бяхте внимавали малко от малко в средното си образование (аз съм учил в икономическа гимназия) щяхте да знаете, че това е прекалено малка статистическа извадка, за да правите прогноза т.е. тя няма значимост, а в математиката – това се нарича частен случай.

В нито една вселена не е логично да отвориш една картинка, която е лилава и да предположиш, че следващата ще е черна.

По-вероятно е да предположиш, че ще е лилава, което е частен случай заради само единичния факт, че първата е такава и който не е в статистическа верига. Да предположиш, че ще е черна е  магия, гадателство или каквото искате, но това не логика – това е тотално произволно изказване, без аргументи в подкрепа.

Ако миналата година да кажем бяха искали да взимат анални проби например, то логично е да предположиш, че пак ще стигнем до там. Само дето – такова нещо не се е случвало, а де факто се предполага, че ще се случи.

Защо? На каква база? Как ви хрумна или сте просто функционално неграмотни?

Нима сте Нострадамус? Може би Баба Ванга? Или някой маг от „Канал 2001“?

Аз не съм.

Ако погледна навън и вали преди да тръгна за работа, то вероятно ще трябва да си взема чадър, в 90% от случаите съм бил прав, защото съм използвал опита си т.е. евристичен модел в мозъка ми, създаден с времето, за да прогнозира на база минала статистическа информация. Правим го инертно – така работят мозъците ни. За това се учи история, за да предполагаме уроците на бъдещето от опита си.

Вместо обобщение

Молбата ми е, ако твърдите нещо – аргументирайте го. Ако не можете – замислете се дали е факт? Предположете, че не е. Опитайте се да докажете сами на себе си, че не е, без емоции. Успявате ли?

Не спамете наляво и надясно информация под формата на статии, видеа, връзки, които не разбирате и не осъзнавате като информация, защото не сте ги прочели.  Така се превръщате в трол. Защото, ако бяхте или нямаше да ги шервате или най-малкото щяхте да ги резюмирате със собствени думи. Ама не сте. Видях го 30 пъти за последната седмица във Facebook, където питах хората дали знаят за какво говорят. Е познайте…познахте – не.

В крайна сметка, ако не искаме да поляризираме обществото следва да намерим комуникационна верига между отделните му членове т.е. диалог. Ако той отсъства и от едната страна се сипят квалификации за другата и обратното, то това няма да подобри положението ни, а точно обратното – ще го влоши и ще увеличи разделението ни.

Както споменах по-горе, PR-а на политиците често разчита на „разделяй и владей“, особено, когато се яхва по-голямата група, просто защото може да осигури повече гласове на изборите.

Интересно би било, ако у нас бяха ваксинирани 50% от хората и 50% от хората не бяха – тогава политиците приемайки страна щяха да изолират половината електорат, а те не обичат така и вероятно щяхме да сме свидетели на тотална политическа помиярщина във всеки аспект на максимално ниво, дори отвъд настоящото.

Не допускайте да бъдете използвани и управлявани от други хора, особено от политически PR-и, за които цената на човешкия живот не струва пукната пара.

Дължите го на себе си, на семейството си, на родителите си, на вашите близки, на общността си, на вашата Родина, на вашият Народ!

5/5 - (3 votes)
2 Отговори за “Covid поляризацията и генезис на отричането”
  1. Има ли смисъл човек да се аргументира на една толкова неаргументирана статия ?

    1. Винаги съм казвал, че обичам аргументирани коментари, които инициират радикален сарказъм под неаргументирани статии заради липса на аргументи…нали пишеш код…вземи това за вкъши, ако искаш мога да ти опаковам храната за у вас в еко пликче от 17 пъти рециклирано пдч, че в тая криза, трябва доставка по домовете….и извинявай, ако си от Герб – учили са ме да не се подигравам на хора със специални потребности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Copy link