За мен

„И ще разбереш, че моето име е Димитър Георгиев – Бико, когато моят хейт те застигне, когато най-малко си очаквал и дори за миг не си помисляй, че ще ти се размине, защото аз съм всевиждащ, строг и справедлив хейтър!“

Димитър Георгиев - Бико

Това е блогът на Димитър Георгиев – Бико (а.к.а. Принцът на Хейта). Ако се чудите защо Бико – това е прякорът от детските ми години и удобен начин да създам разпознаваемост в онлайн света, в който собственото ми име е доста често използвано.

В Biko.bg ще откриете интересни за мен теми, върху, които съм разсъждавал и вероятно сериозен обем правописни грешки. В крайна сметка концепцията е да изразявам сложни и комплексни идеи от различен ъгъл, а не да оправям запетайки и пълни и кратки членове (не че не знам правилата за това, но инерцията на писането е сложно нещо) – това го могат и третокласниците, нали?

Историята

1985 година

Роден съм в град Ямбол. Майка ми е обикновена работничка в консервен завод, а баща ми сержант в авиобаза „Безмер“, специалист по поддръжка на навигационни станции.

Лятна ваканция в Завой
Най-високото момче на снимката

1999 година

Завърших ОУ „Йордан Йовков“ и кандидатствах в Професионална Гимназия по Икономика „Георги С. Раковски“.  За мое щастие ме приеха, макар и предпоследен да уча „Стопански Мениджмънт“ с английски език.

2004 година

Завърших с отлична диплома и кандидатствах „Туризъм“ в УНСС. Като първи избор за капитан на отбора по История на гимназията си (аз отказах) ме скъсаха на изпит по История с 2.000.  Това бе едно от най-хубавите неща, които ми се случиха в живота и което предопредели бъдещето ми и още тогава си казах, че аз няма да бъда част от корупцията в образователната система и няма да плащам подкупи, за да бъда приет във ВУЗ.

2005 година

В 68-ма бригада
В 68-ма Бригада

Възнамерявах отново да кандидатствам, но докато монтирах новините в местната кабелна телевизия (бил съм и редактор и водещ на спортна емисия) майка ми се обади, че имам повиквателна за отбиване на военната си служба.

През месец Юни се оказах в Учебния център към 68-ма Бригада Специални Сили, Пловдив, а след края на обучението бях дислоциран в 1-ви Парашутно-разузнавателен полк „Командос“, Сливен и така премина тази година от моя живот, която не бих заменил за нищо на света.

При опита ми да отида на война ме скъсаха за „частичен далтонизъм“ на субективно измерване, което бях минал 4 пъти преди това – 3 пъти на военни комисии и 1 път за шофьорска книжка. Ядосах се и изкарах 6-месечна служба вместо 9, защото ме хвана яд, че дори, за да отидеш на война в България ще ти искат пари (отворих си голямата уста пред майора в ВМА, който после ме скъса защо искам да стана кадрови военнослужещ – исках да ходя на мисия в Ирак).

*По време на едно от занятията в УЦ към 68-ма бригарада казах на ефрейтора ни в казармата – в този живот ще се занимавам с 2 неща – война или дигитална реклама. Вече ми оставаше само рекламата, макар, че исках да имам фундаментални знания, за което ще стане дума по-долу.

2006 година

Кандидатствах в Нов Български Университет и за мое щастие и по стар навик успях да се класирам предпоследен и така влязох в специалност „Информатика“ с един от най-високите резултати на ТОП теста (общообразователен изпит в редица дисциплини, които буквално изследва общата култура на кандидата). Ако не бях изкарал висок резултат на ТОП теста – нямаше да вляза, тъй като дипломата ми макар отлична е само 5,63.

НБУ - Димитър Георгиев - Бико
Не успяха да ме индоктринират в либералните ценности в НБУ

На практика таксите в НБУ бяха непосилни за мен като финансови възможности и бях „убеден“ от вуйчо си, който предложи да ги поеме (само след семестър оттегли финансовата си подкрепа). След това ми се наложи да тегля студентски заем, който по-късно при погасяването му умишлено забавих, за да не се изкушавам вбъдеще да харча пари, с които не разполагам.

След 4 години бях платил всички такси, но тъй като ми се налагаше да работя, за да се издържам(когато пристигнах в София ми се наложи да спя няколко дни на автогарата – буквално като клошар) и така се оказа, че имам прекалено много изпити за взимане и на практика реших,че Drop Out не е чак толкова лоша квалификация, ако знаеш какво правиш (справка половината милиардери на планетата).

Междувременно стартирах първите си проекти и дори станах съдружник с преподавателя си в НБУ по моя инициатива(по-късно изкупих дяловете в проектите и придобих пълен контрол над тях).

2010 година

След няколко години разнасяне на домати и портокали по заведенията в София, копаене на -5 градуса на „меката почва“ в китното Панчарево.

Работих рамо до рамо с лагерници от Белене От общак до копирайтър, а не обратното(лежали там по време на социализма) и няколко разширени вени на краката си дадох сметка, че продавам физическото си здраве, за да оцелявам и че това не е трайно решение за живота ми – бях загубил посоката.

Негативно стечение на обстоятелствата около стройтелството в този период ми даде възможност да променя посоката и да направя от негативът – позитив.

Скоро първият човек, с който се запознахме в университета (аз винаги закъснявам и така всъщност се запознах с Тушето) ми каза, че ще кандидатства в CSC Bulgaria за позиция на QA. Няколко месеца по-късно същия човек ми препоръча да кандидатствам при тях.

Явих се на интервю за бази данни и C++ и се провалих.

Въпреки това, управителят в лицето на  Петко Странджев (изключително мил, достоен и справедлив човек, който се справяше с менажирането на 600+ човека перфектно, глобално компанията-майка имаше 90 000+ служителя) ми каза:

-Отивай да учиш още моето момче. Чакам те след няколко месеца отново.

Много хора биха се предали, но аз не го разочаровах. Няколко месеца по-късно отново се явих на интервю – този път се справих прилично. Започна фирменото ми обучение.

След 2 етапа на подбор (лично инструктирах 1-2 момичета, които не се справиха добре на 1-ви етап как да го минат и по-късно те бяха назначени) се случи и финалното ми интервю за работа…

В деня на интервюто, пристигайки на 4-ти километър (там е сградата на компанията) и виждайки всички коли на паркинга, докато вървя към сградата се запитах дали наистина искам следващите 20 години да идвам всеки ден тук. Отговорът беше категоричен – не.CSC Bulgaria - моят старт в IT сектора

След 20-30 минути с 3-ма тийм лидери в разказване на вицове и забавни смешки, за което те ми се изкефиха супер много(поне така казаха) – саботирах напълно съзнателно интервюто и признах пред тях, това, което написах в предишния абзац. Благодариха ми за искреността и ме отпратиха. Предпочитам да съм честен с хората, вместо те да продължат да влагат ресурси в мен, при положение, че не съм точно „перспективен кадър“

.Същата година започнах да пиша текстове за пари. Започнах с малки поръчки и зверски дъмпинг на цените, а именно статии по 200-300 думи за 50-75 стотинки на брой. Много работа, много опит, малко, но някакви пари.

Постепенно обаче се оказа, че хората харесват текстовете ми ( Zamunda например редовно крадяха мои описания за филми от сайтовете на моите клиенти – btw почти не гледам филми, но вие със сигурност сте гледали мое описание там) и поръчките заваляха.

Разбира се нямах времето да изпълнявам все по-големия обем поръчки за копирайтинг и реших да вдигна цените постепенно до 1лев, 2 лева, 5 лева и т.н., за приоритизирам клиенти, които ценят качеството на работата ми от тези, които искат просто някакъв текст. Така усъвършенствах и своите умения в копирайтинг услугите.

Междувременно мернах във Facebook (интересен факт е, че съм един от последните си познати дори в офиса през 2020 година, който си е направил Facebook, купил си е личен компютър и собствен телефон – до ден днешен не използвам смартфони), че бащата на SEO в България – Огнян Младенов (абсолютно заслужена титла междувпрочем) си търси копирайтър.

Помолих мои приятели и познати да ме препоръчат и така на 31 Декември се оказах на интервю и бях нает. От 2-3 години знаех какво е SEO и бях започнал да проявявам жив интерес по темата, включително, за да изкарам малко пари от Google Adsense.

2011 година

Работата ми при Оги, продължи точно 365 дни и поради комуникационно неразбирателство отново бях безработен. Няма да си кривя душата, че бях ужасен служител, но винаги си изпълнявах задачите. Ужасен, защото, както вече споменах винаги закъснявам, но съм оставал и до 11 часа, за да си завърша нещата.

И пак бях на пазара на труда. Оказа се обаче, че имам едни 120 текста за бързи кредити, които бяха останали в мен и ги стисках няколко месеца с надеждата, че неразбирателството ще бъде преодоляно. Това обаче не се случваше и бях принуден да потърся как да ги продам.

Свързах се с Credissimo и им казах, че имам 120 текста за бързи кредити, които може да се използват за Link Building например. Срещнах се с Константин Кръстев (интелигентен мъж, днес по-познат печално с работата си в HelpCarma) и той ми поръча още 500 текста за компанията и сайта им.

В рамките на няколко месеца ги подготвих и така си осигурих прехраната. Цената ми за писане отново беше нарастнала и вече гонеше 10лв на текст. След като ми показаха докладите си за SEO лично пред борда прогнозирах, че ще ги удари Google наказание в рамките на 6 месеца, за жалост бях по-познат повече като копирайтър в този си период, отколкото като SEO оптимизатор.

Прогнозата ми се размина само с 2 седмици. След това в продължение на 8 години, сайта им беше наказан и загубиха десетки милиони от тази грешка да не ме послушат.

По това време намерих и първия си клиент за изработка на уеб сайт и SEO, пак по препоръка на друг приятел от НБУ, с който вече работим 10 години и който буквално плака по телефона от щастие през първия месец(не, не преувеличавам нито грам) от съвместната ни работа, когато се появи за няколко дни в топ 3 и после закова номер 1 за години наред, а бизнеса му порасна 10 пъти за това време.

to be continued….когато не ме мързи…

 

Какво харесвам?

Ето няколко неща, които харесвам, за да не кажете, че плюя всичко:

  • Обективността и критичното мислене;
  • Интелигентните спорове;
  • Хора, които знаят какво искат;
  • Делата и хъса;
  • Национализма, но не политическия у нас.

Какво мразя?

  • Тъпи хора, говорещи само за колата си;
  • Либерални фашисти-комплексари като войнстващи вегани и хомосексуалисти, които си мислят, че с нещо са по-добри от останалите;
  • Лаладжии, които на приказки са милиардери, а на дела – просяци;
  • Позьори и циркаджии – вечно неразбрани и вечни жертви на обстоятелствата;
  • Около 95% от политиците и почти толкова от „инфлуенсърите„.
Copy link