Деурбанизиранo невежество

Знаете ли какви са съвременните мании? Аз знам. Заобикалят ме отвсякъде и либерални фашисти ми обясняват как нямам право на собствено мнение и че видиш ли тяхната истина била универсалната истина.

Няма никакво значение от аргументите, защото за да тежат първо трябва да бъдат чути, второ осмислени и трето – разбрани от хора без нужния капацитет, за които спорът се унифицира с това кой е по-креслив.

Тази публикация е за всички тях – за тези, които знаят, но не разбират, за тези които могат, но не искат, за тези които мислят, но не проверяват.

Локацията

Не, не е хубаво да живееш в град. Там имаш достъп до образование, комуникации, сигурност, медицина и всякакви други гадни възможности.

По-добре е да живееш на село, където да чакаш линейка по 2 часа, например, или децата ти да пътуват 40 километра до училище по едва крепящ се мост, например.

Разнообразието в магазинa също не е за подценяване, защото той не е хипермаркет, а просто сборен пункт на селските пияници, които не са най-перспективните хора, но за интелектуалната среда и влиянието й ще говорим някой друг път.

Може би е добре да се прибираш в хола си с оборски лайна по обувките или пък с аромат на овце, след като си издоил 30 броя.

Съжалявам, „Фермата“ е друго предаване и го гледат в градовете, защото тези от селата нямат време за риалити простотии, защото имат работа за вършене. То е като Биг Брадър – много е интересно, но в реалността – това е затвор.

Но, аз не разбирам.

Отново.

Храната

Не, не е хубаво да ядеш стандартизирани храни, одобрени от ХЕИ.

По-добре е да си купиш био домати или гъби от някоя сергия на пътя, където санитарният контрол е някаква излишна драма и не знаеш дали от яйцата няма да хванеш салмонела, а от гъбите няма да получиш репликата: „Е такава гъба не съм ял преди“, със съответния ефект от това.

Сигурно не съм единственият чул, че да ядеш био боклуци, а не обикновени боклуци, е фешън. Разликата е проста – едното е по-скъпо и по-некачествено.

Ама как? Ама защо?

Не върви все пак селски продукт да е с правилна форма или пък с не дай си Боже нормален търговски вид – това е светотатство. Няма био домати с нормална форма ви казвам. Трябва задължително да изглеждат като брак от дъното на кашона.

Накрая отивате на зеленчуковата борса в „Дружба“ (или алтернативи според региона ви), купувате всички криви домати и краставици, а после опъвате сергия на пазара на Красно село (или друга подходяща за региона локация), където намалената стока от тържищата бива промотирана като био, селска, еко, родно производство или каквото друго ви щукне с идеята да се работи с мозъка на клиентите на емоционално, а не на рационално ниво.

Ценностите

Винаги съм се чудил на хората, които постоянно говорят за малките неща като ценни. Какво ще кажете тогава да смените скалата си и това да са големите неща.

Иначе следва да ви попитам – кои са големите неща, на които не трябва да се радваме, ако трябва да се радваме на малките и защо по-дяволите онези са големи, а тези са малки, ако ще ги третираме така?

Деурбанизираният винаги иска да живее в синхрон с природата.

Деурбанизираният винаги иска да се докосне до смисъла на живота.

Деурбанизираният винаги иска да проповядва ценности.

Деурбанизираният е в константен катарзис, при който той постоянно увещава другите, че трябва да са като него, че той е по-щастлив от тях, че е по-добре и т.н., вместо просто да уважаваш решенията на близките си, приятелите си, роднините си и да им признаеш правото на свободна воля, знаейки че не всичко, което е добре за теб, е добре за другите.

Целта

Не се съмнявам в стремежа на човешките индивиди да се опитват да живеят по 300 години, спазвайки безумен списък от „норми“, които като панацея за болния ще им осигурят дълъг и здравословен живот.

Постоянно слушам, че една или друга човешка дейност е по-здравословна от друга. А най-забавно ми е когато чуя, че да живееш на село и да ядеш био продукти ще те направи по-здрав и ще живееш по-дълго (щастието е интерпретационна величина и не следва да бъде измервана, поне не с претенции за обективност).

Истината

Виждали ли сте баба на 75 години от София до баба на 75 години от най-екологичното и био село в България? Едва ли.

Иначе щяхте да сте разбрали, че бабата от селото изглежда на 85, а тази от София на 65. Възрастта им е еднаква, но начинът на живот – различен.

Къде остана младостта като пряко следствие от липсата на стрес от простичкия живот и яденето на еко-био храни собствено производство?

Наистина ли искате да сте бабата, сгъната на две от работа, вместо бабата с нови обувки от ЦУМ?

Изборът е ваш, но не пробутвайте простотии на хората, за да управлявате несигурността на собствените си решения и да създадете малкото стадо, което да ви дава сигурност в тяхната реализация, минимизирайки собствената си отговорност.

Интересен статистически факт е, че хората в градовете имат значително по-дълъг живот спрямо хората от селата, а причини колкото искаш (в негативен смисъл за селата):

  • Тежък физически труд от зори до здрач;
  • Липса на адекватна медицинска помощ;
  • Липса на разнообразна храна;
  • Липса на градски удобства във всеки аспект;
  • Повишен риск от нараняване.

Ще използвам информация на НСИ (Националният статистически институт) и цитирана от Investor, измерена през 2017-2019-та година:

„Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 3 години по-висока (75,8 години) отколкото на населението в селата (72,8 години). Спрямо 2009 г. за населението в градовете увеличението е с 1,9 години, а за населението в селата е с 0,6 години.“

Ето ви статистическите данни!

Е как, моля ви обяснете ми как ще живеете по-дълго и по-добре, че и ще бъдете по-здрави, като статистиката показва точно, ама точно обратното. Сигурно пак не разбирам. Слава Богу, че са данните – поне те не бълват невежество без аргументация…като хората.

Както виждате споменах и храната. Ако храната на село беше по-хубава, а животът на село по-здравословен – защо тогава хората живеят по-малко на село и повече в града? Защо амортизацията на отделния човек е в пъти по-голяма на село, отколкото в града?

И вие искате да живеете на село?

Защо?

Искате на 60 години да изглеждате като на 80?

Искате да умрете на 75, вместо на 90?

Искате рядко да виждате децата си, които живеят в града?

…да продължавам ли?

Самозаблудата не е любимият ми грях, но за жалост е част от нашия свят и за жалост – все по-голяма, а това води до масови тенденции, предопределени от попкултурни комплекси без функционално-прагматична обосновка…

4.2/5 - (5 votes)
3 Отговори за “Деурбанизиранo невежество”
  1. Чудесно и правдиво. Все едно спори с телевизора. Простотията е клише и общ знаменател на нежелаещите и неможещите да мислят. Статистиката е безспорен факт.

  2. Разликата че Бабата от село ни е спасила в досегашната ни история а Бабата от градът е просто един най обикновен консуматор

  3. Толкова хубав текст! За съжаление повечето хора са лицемери и твърдят точно обратното, особено онези, проповядващи подобни на гореописаните „ценности“. Всъщност всичко е в баланса – да правиш каквото ти харесва, без поза и без залитане в крайности. Същото се отнася за „полезното“ и „вредното“ – медът, например, е много полезен, но ако изядеш половин буркан наведнъж, може да си довлечеш здравословни проблеми; алкохолът по презумпция е вреден, но умерена „доза“ качествено уиски не само няма да навреди на здравето ти, но и ще го подпомогне:)) А за еко начина на живот – той не е за всеки и съм напълно съгласна, че „далеч от шумния град“ често не е равносилно на щастлив живот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *