Сигурно милион или повече пъти сте чували оправданията на хората у нас, че деца не се раждат, защото няма пари и условия за отглеждането им. Днес ще поставим тази теза на тест и ще я разгледаме в компанията на няколко интересни аргумента и съпоставки, които да ни дадат истински обективна информация по въпроса.
Икономическите проблеми
Ето няколко базови аргумента, които се ползват масово, когато попиташ хората защо не правят деца:
- Няма пари за отглеждане на деца;
- Няма обществени условия за отглеждане на деца – градини, училища, ясли;
- Държавата е ужасна за отглеждане на деца;
- И т.н.
Най-честите оправдания, които описахме по-горе са се превърнали в клишета през последните години и някак всички започнаха да ги ползват къде правилно, къде не.
Нека в такъв случай да разгледаме следния сценарий:
- Емигрирал си в началото на века в САЩ или бяла Европа (за бялото вече е спорно, но това е друга тема);
- След 3-4 години си се оженил за българка/българин (ключово е семейството да е от 2-ма българи);
- Живееш добре и имаш приличен доход по европейски, защото си тясно профилиран технологичен специалист, каквато е и жена ти;
- Имаш 1 или 2 деца.
Ако погледнем по-горните аргументи, с които масово се оправдаваме защо не правим и раждаме деца, то всички те са преодолени в описаният сценарий. Всичко ти е наред в развитата държава, имаш достатъчно пари, имаш любящ партньор в живота и битовизмите не те съсипват.
Колко деца според вас имат тези хора?
3? Или 4? Не, доста рядко всъщност имат повече от 1-2 деца в пряк противовес на тезата, че в по-добри условия е подходящо да имаш повече деца или поне така твърди болшинството. Не виждаме тези многодетни семейства нито в САЩ, нито в Англия, нито в Германия, Италия, Испания или друга по-развита и значително по-добре устроена от нас държава.
Респективно тези аргументи, че финансовите възможности и условия са неподходящи у нас и това е причината за отрицателния ни прираст са меко казано неверни. Практически те се ползват постоянно, но никой не ги поставя под съмнение, както правя малко по-горе.
Циганите нямат пари и мизерстват и все пак имат много деца. Защо те могат, а ние не.
Отговорът е прост – егоизъм, нищо повече
Дори в прекрасни условия българите не искат деца и това написах през 2014-та в по-радикалния си по-дърт блог, макар и в един малко по-художествено абстрактен стил.
Домашните любимци
„Ах, колко сладко кученце каза тя на мъжа си и следващите 5 години те нямаха деца, а после вече беше дошло време да се ползват инвитро процедури поради напредналата възраст при значително по-висок риск от болести като Синдром на Даун.“
Нали сте наясно за Бога, че бабите не раждат? Колкото и пъти да си повторите, че 40 е новото 20 реалността ще ви срита достатъчно добре, за да разберете, че това е попкултурна бутафория за хора, останали сами и търсещи смисъла на собственото си съществуване или като обичам да го наричам – попкултурен екзистенциализъм.
Не знам дали сте забелязали една проста кореалция, която е навсякъде около мен. Младо семейство си взима малко сладко кученце и следващите 3-5 години тези хора нямат деца. Кучето е „заместител“ на детето в търсенето на близост на хората, но с по-ниска степен на отговорност.
Задвиженият майчин инстинкт на жената бива париран с поредния сладък ГМО „миндил“, който се подава от луксозната й дамска чанта. Тя вече има какво да гушка, има с какво да се занимава, има след кой да чисти и за кого да се грижи. Всичко това в далеч по-безотговорен контекст от едно бебе.
Как очаквате тя да започне да иска деца при подобни обстоятелства? Не е ли доста по-рационално първо да са децата, а едва след това кучето, за което и те да се грижат. Ами, по-рационално е, но е по-лесно да разходиш кучето, отколкото да сменяш памперси и да не си доспиваш системно.
Знаете ли, детето ви ще е доста дълго след кучето ви с вас. Не кучето, а детето ви ще е до вас в последния ви час. Не го забравяйте и сменете приоритетите, защото не просто кучето е мутирал ГМО продукт с размери на плъх, а и ние се превръщаме в мутирали граждански единици без еволюционни инстинкти, обречени на изчезване като вид.
Отговорността е проблем
Знаете ли защо толкова много млади хора в България са безработни и разчитат на подаяния от родителите си, за да продължат да бъдат такива? Безотговорни са.
Те не искат да носят отговорност – по-лесно е да не подхващаш нищо, защото така няма риск да се провалиш. Няма риск и да успееш, но това е друга тема на разговор в едно квартално кафене, където лекия комар под формата на изтъркани билетчета се търкаля редовно по мръсните маси, пропити с мастика.
Българите не искат да носят отговорност за себе си, а камо ли за собствени деца и това е сериозна предпоставка да не правят и отглеждат такива. Факт е, че младите хора в България трудно се грижат за себе си – така са научени от майките-орлици и бащите-мекотели.
Създадохме ядящи и серящи въглеродни структури с граждански права (благодаря на Иван Стамболов – Сула за това определение), които не могат да бъдат нищо повече. Те между другото и не искат, защото така могат да си гледат кефа, без някой да ги ангажира с отговорности – деца, работа, семейство, дом, кредити и т.н.
Защо да се стресират, когато могат да паразитират върху обществото, разбирай мама и тате?
Може би тези хора не разбират, че обществото е построено първо на база отговорностите на индивидите в него, а не на база техните права. Ако всички паразитират върху обществото, то колко дълго би оцеляло такова общество?
Колко дълго хората, които не поемат своя дял от колективната отговорност ще могат да правят това и кога ще дойде момента, в който ще си дадат сметка, че те са големите губещи в перспектива.
В едно мое интервю за LifeHack.bg завършвам с думите да се поема колкото се може повече отговорност, защото това е нещото, което отваря портите на успеха. Не, не че е кой знае какво, но е дефицит и като такова ще е все по-ценно у нас, а и в крайна сметка това е нещото, което ме направи някой в работата ми с IdeaMAX.
Обезпечението на децата
У нас е някаква болна практика да купиш апартамент и кола на детето, за да не се стресира то милото лепиларче, което се въргаля с двулитровката по парковете и събира пари с приятели да си купи „масИе“. Ако искате можете да му сложите и шибан памперс и да го кърмите до 45 или повече.
„Извади си цицката от устата му и го остави да бъде мъж“ – Майор Пейн
За Бога спрете да мислите, че децата са инвалиди (нищо лично в тази посока, просто метафора). Те са хора като мен и вас и като такива могат да се справят с предизвикателствата на света, в който живеят. Ние се справихме в доста по-лошо време мисля, нали?
Нали все цитираме развитите държави – вижте САЩ например. Там на 18 се оправяш сам, да не кажа, че децата там работят доста по-рано, за да изградят трудови навици и дисциплина, която да ги подготви за живота.
Всичко, което съм постигнал в живота си съм го постигнал напълно сам без помощ от родителите си, включително кредита за университета, който не завърших. Вашите деца също могат да го направят и това ще ги изгради като характери и личности, защото не е нормално да се опитвате да им спестите всичко лошо и да ги превръщате в посредствени зеленчуци, расли в саксия.
Без сблъсък с добро и лошо, правилно и неправилно, успех и провал – те никога няма да се научат на самостоятелно вземане на решения. Така ги обричате на посредственост за цял живот.
Едно дете трябва да има своето детство, но то не бива да е прекалено захаросано, защото в последствие то не може да се адаптира към реалността. Адаптацията е именно нещото, което ни е направило водещ вид на планетата и никога не бива да подценявате умението на хората да се справят с всякакви условия.
В заключение
За демографската катастрофа, която преживяваме далеч не са ни виновни парите и условията на живот в България – виновен е нашият егоизъм, който ни е научил да се грижим само за собствения си задник и за нищо друго.
Крайно време е да спрем да си търсим оправдания и да се вземем в ръце, защото на карта е поставено оцеляването на собствената ни нация. Нация, която се е справила с превратностите на съдбата над 1300 години, а днес не може да преодолее далеч по-малки трудности спрямо други времена и да намери смисъл и начин да продължи съществуването си.
Не те знам кой си, но ти прочетох душевната пръдня в lentata. Мисля че много си завишил самочувствието и експертизатаси, за да говориш като последна инстанция. Ти си господин никой, че да четеш лекции по морал на хората и да им държиш сметка дали и колко деца да имат. Всеки си е господар на живота и никой не е длъжен да живее по твоя калъп или по калъпа на родителите си. Не знам на колко години си, но вероятността твоята младост да е преминала в една далеч по-спокойна и далеч по-бавно развиваща се среда, е около 100%. Строя също е бил друг. Определения като стара мома вече няма. Никой не плаща и ергенски данък.
Абсолютно дебилско е да даваш за пример мангалите които имали много деца и мизерствали. Белия човек е еволюирал достатъчно, за да разбере че качеството е по-важно от количеството. Навремето някой като теб е обяснил на индийците и китайците че е важно да се плодят като плъхове, нищо че нямат храна и вода, и сега в тези държави се разхождат с маски по улиците, заради замърсяването от пренаселването. Продават квартири по 3-4 кв. м., защото живеят на тясно като говеда. Ние сме чумата на планетата и съвсем не е задължително да оставим поколение след себе си. Вече сме 7.5 милиарда и без нашите сополиви лайна ще продължим да се увеличаваме и респективно да тънем в мизерия. Няма как да сме егоисти спрямо субект, който все още не сме създали. По-добре да живея цял живот относително нормално и спокойно, отколкото да си направя деца, за да мизерствам заедно с тях. Петролът, водата, газа, всичко е на привършване и след 20-30-40 години ще живеем в постапокалипсис, а ти си се загрижил всеки маргинал да завещае гените на планетата Земя, понеже тя не може без нас.
В заключение ще кажа, че единствените две неща които ни различават от животните са способностите да предизвикаме двата най-силни и първични инстинка. Първия е инстинка за самосъхранение. Човекът е единственото същество на планетата, способно съзнателно да отнеме собствения си живот. Второто е инстинка за предаване на гените. Като започнеш от най-примитивните едноклетъчни организми и свършиш с китовете и слоновете, целта на всеки жив организъм е да си предаде гените преди да умре. Единствено човека е еволюирал достатъчно, за да реши съзнателно че неговите гени не е задължително да бъдат предадени и нищо няма да последва от това, живота ще продължи да си тече. Тази концепция е напълно чужда и непонятна на нисшите форми на живот, към които спадат и циганите, индийците, африканците и прочие.
Фактът, че съм откраднал поне 10 минути от живота ти, за да произведеш по-горната ректално избушена теза доказва, че явно съм някой. Това по първа точка, че ако бях никой, значи никой ти краде време, което не говори добре за теб.
Всъщност мога да заложа всичко, което имам, че средата ми е около 3 пъти по-динамична от твоята. Имам си страница „За мен“(един от двата бутона в менюто де 😀 ), но както добре знаем – чукча не читател, чукча – писател. На 32 съм и смея да твърдя, че вероятно познавам света няколко пъти по-добре от теб.
Сори, има определения за стара мома и за стар ерген. Ако се успокояваш с 40 е новото 20, щото си прецъкал 60 пъти „Секса и града“ и всичките ти дърти приятели не са женени/омъжени – проблемът си е лично твой. Успокоявай се. Предлагам да почнеш да обикаляш света и да повтаряш, че „Хората са различни“.
Китай към момента е най-големият нетен износител на продукти на планетата. Нищо не разбират. Индия следва същия път като може да съдиш за това по икономическите темпове на растеж…или зверски увеличения им бюджет за отбрана например.
Ако определяш сам себе си като чумата на планета – тъжно, много тъжно. Що не се обесиш в хола направо и да спасиш планетата? 😀
Мизерстването е състояние на ума значително по-често от състоянието на портфейла ти. Явно екзистенциализма ти се простира до това, колко пари имаш в джоба и какъв сет суши да си поръчаш…Лошо Седларов. Лошо. На практика от написаното от теб мога да съдя, че за теб е по-важно да ти е спокойно, да си тъпчеш търбуха, да си носиш новите дрехи. Ще ти цитирам нещо от един мъдър български владетел, което е в малко по-различен аспект, но пък също изразява идеята да оставиш нещо след себе си, освен купчина лайна – „…Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил… “ (Търновски надпис, Омуртаг).
По заключението – абсолютно съм съгласен, че само развита цивилизация може да се самоунищожи като естествен цикъл на развитието си. Причината са индивиди като теб, който елитарничат без обосновка. Ако всички разсъждавахме така, но цивилизацията повярвай никога нямаше да измисли iPhone-a, който вероятно ползваш (познах нали).
Ето ти моето заключение – всъщност никога не би стигнал до по-горните бутафорни заключения, ако 7 000 000 000 души не ти осигуряваха нивото на развитие на цивилизацията, което приемаш за даденост всеки ден. Всеки един от тях допринася за света, в който живееш. Всеки е важен. Ако ти мислиш, че си незначителен – питай майка си и баща си – защо по дяволите са те създали тогава…гадничко нали…ще се насладя на техния отговор, защото мисля, че толквоа силно ще те блъсне в лицето, че ще получиш интелектуално комоцио.
Пожелавам си по-малко малоумници като теб и за финал една реплика по памет точно на Карбовски от едно от предаванията.
„А сега едни реклами, за да видите какво можете да си купите с парите, които спестихте от неродените си деца“.
Прочетох една статия по друга тема. Хареса ми стила ви. Прочетох и тази- вярна е. Но съм съгласен със Сър Стенли Ройс за някои неща, същевременно много греши за други. Не може да твърдите, че понеже Китай и Индия скъсват гъза на световния пазар, че това е хубаво за хората в тях. Всички знаем, защо е там изнесено производството. До преди 10-15 години Китайците бяха символ на евтина работна ръка. И днес е така, но само за част от провинциите им. Прост пример дали нещата в страна са добре: проверете child mortality rate в страните, в които хората са склонни да имат мночленни семейства и тези с малко деца. Като вид сме заложили на това да имаш малко деца, но да ги отгледаш качествено (дори по научните канали го обясняват, същото правят голям брой бозайници, не е мое мнение). Егозимът е есветвеният отклик на човек, към случващото се в световен план. Колкото по-интелигентен става човек, толкова повече се „изтарикатява“ и гледа да живее по-леко и по-добре. Предполагам не ходите пеша или с каруцата (опа и тя е технологично средство). Не ходите и бос. Ако трябваше да сеем, орем и жънем сами, щяха да ни трябват не 4-5 деца, а 10.
Баба ми е била, член на едно от онези многодетни семейства от едно време. 7 броя хлапета и всеки път изтъква едно нещо „голяма мизерия беше“. Глад, мръсотия и селски цярове. Слава богу е оцеляла, за да ме има мене някъде надолу по нишката. Тя не е единствената. Радвам се, че ме има и си правя планове да допринеса с 2 отрочета (на 25 съм, ама върви обяснявай на жените, че деца да почваш семейство след 30 не е оптималния вариант). Демографския проблем в България е демографски проблем на всички развити страни. Писна ми на к*ра проблемите ни да са локални. Не са. Те са проблеми на всички по-развити страни. Проблема с нарастването на световната популация е именно проблем на тези нации „открили“ пътят към щастието (пха, комерсиализъм). Просто трябва да помагаме на страните и народите (циганите за нашата страна) да бъдат интегрирани.
Ако не интегрираш тези хора, те просто те асимилират.
И това ще стане. Затова всички националисти/патриоти насяват страх и омраза. „Мангалите“ такова, „мангалите“ онакова. Ами така ще е докато не му промиеш мозъка и не го вкараш в системата. Докато не му направиш нашия проблем негов. Те са хора. Споделяме с тях една и съща физиология. Разликата е в културата и възпитанието. Цинично опростявайки нещата иска да яде, сере и ебе. Разликата е, че хората от „белия свят“ ядат и пътуват по света, серат в хубавите си къщи, а и във вилите си и ебат и жените си и чужди жени, а дори и роднини (Хабсбургите), но слагат кондом (слава богу). В заключение:
Егоисти сме. Искаме лек живот. Искаме да ядем хляб с повече семена от Международното семехранилище в Свалбард и салатка с авокадо. Също така искаме и да оставим нещо след себе си, а не челяд, без образование, без умения, без имот. Затова и залагаме на качеството пред количеството. Това вече на какво качество е способен всеки един от нас е друг въпрос. И нека сме честни- говорите за съхранението на нацията ни- подкрепям идеологията, ние сме Българи, трябва да се съхраним. Но вижте циганите- и те си съхраняват народа, но кажете ми- някъде някой да е говорил за тях с добро? Не е важно дали съхраняваш нещо, а как. Ако си нещо негативно и неспожобно да се пребориш със съдбата си, по-добре да те няма (естесвен подбор се нарича). И ще завърша с вашия цитат: “ …Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил… “ Умираме, но е важно какво оставяме след нас. Ако това дето оставяш след себе си са 7 гърла за хранене, които не познават нито историята, нито света около тях, не си оставил нищо. Защото, ако няма кой да оцени нещо, то няма стойност.
Прочетох статията и смятам че аргументите ти не може да се приложат върху ВСИЧКИ българи (и цигани). В живота има обективни приоритети, от които не можем да избягаме, а именно:
А. Оцеляване Б. Размножаване В. Развитие – в този ред(макар че понякога А става Б, или Б става В).
Затова нека да разгледаме и съответните видове българи:
1. Хора които не могат да осигурят Оцеляването си. За съжаление има и такива хора – било по здравословни причини, било по социални. За какви деца става дума, като не знае утре какво ще яде или къде ще спи ? Единственото решение което тези хора имат е Майчин дом.
2. Хора, които са осигурили Оцеляването си, но не повече от това. Обикновенно тези хора имат деца – едно, рядко две. За тях детето е риск, но и отговорност. Според мен – сега това са повечето хора с работническа или дребна чиновническа професия.
3. Хора, които осигуряват Размножаването си. Честно казано – почти не съм виждал такива. Допускам че има някъде хора, за които всеки живот е дар от Бога … но в България май това са само свещенниците (вярващи) и богати хора, които могат да си го позволят (като кого ?).
4. Хора, които осигуряват Развитието си. Според мен тук е заровено кучето, особенно що се отнася до жените. В търсене на все нови и нови възможности тези хора така гледат в бъдещето, че забравят че живеят тук и сега. Осъзнават се на около 40+ … и тук следват твоите аргументи.
5. Хора които са достигнали всичко А-В. Виждал съм такива хора, но предимно чужденци. При тях вече всичко зависи от вътрешното им светоусещане – общо взето ако си читав човек си оставаш такъв, иначе те избива на крайности.
…
Все пак не забравяй че обществото се мени, заедно с ценностите му. За твоето поколение няма да има пенсия – почти сигурно. Най-вероятно няма и да има солидарност в обществото (изключвам етническите групи), така че всеки на стари години ще разчита на децата си. А тук може да обърне внимание и на начина на възпитанието на децата. И за някои ще е весело, а за други тъжно.
Всеки глупак може да има деца. Освен ако няма медицинска причина. Но това не бива да го прави по-важен. Хората без деца не са с по-малка стойност. И те плащат данъци, издържат се, грижат се за себе си и щастието си, допринасят за обществото и т.н. В допълнение, има такива хора, които не стават да гледат деца, отвеяни са, нямат търпението и ако се случи да изкъкат едно, прехвърлят всичко на партньорката си – според 61 процента у нас жената трябва да възпитава децата. Но такшва нерези имат ясно мнение – всеки трябва да има деца. Е да, ама не. Има хора, които нямат късмет, останали са сами. С нестабилен доход и т.н. Как да роди дете примерно една сама жена, по квартирите в София (пълно и с новодошли софиянци, знаете). Аз лично, като зная какво е да гледаш дете, не мога да си представя че сам човек може да се справи. Имам и такива познати, но с приблизително 1100 лева средна заплата в София, ако жената е сама, какво прави с едногодишното си дете, което е пратила от немай къде на ясла, за да се върне да работи, една детегледачка взима между 6 и 8 лева на час. Какво правим ако трябва да го гледа една седмица болно? Какво ще ядат? Печени киселици на края на месеца. А как се работи с малко дете? Хайде, хайде, от първа ръка казвам че е трудно, а доходите ми са в трите процента, които у нас имат такива, при това съм с „идеално семейство“. И още, кой ще съди една жена или един мъж че не са срещнали подходящия партньор. Знаете колко хора имат по няколко връзки, продължаващи с години дори или с дълги самотни периоди между връзките и времето минава. А с възрастта човек все по-трудно намшра партньори и му се търсят. Дори не му и трябват, да си го кажем. Не може всички да сме с идеални семейства. Такива жени и мъже, без идеалните семейства, останали без деца, не са втора категория. То просто им се е случило. А децата са нещо прекрасно. Но кой да обясни на онези, които отлагат какво пропускат и че 40 не е новото 20 за яйчниците. Едно време с големите семейства и т.н. поне е имало къде да видят деца. Сега дори няма как да им се прище, защото може да не виждат деца въобще. На работа няма деца. Често не се говори за деца в някои офиси, особено в някои колективи, излизат с други хора без деца, или с хора които си оставят децата вкъщи и не говорят за тях на бездетните си приятели, защото няма да посрещнат интерес по темата. Така няма къде да видят деца, няма какво да ги научи в синтетичния градски живот и да поискат. Плюс малко свободен доход, който ще остане, за да идат с Уиз еър до Рим… Има и още един вид хора, онези които се мъчат като грешници да проимат деца, но не се обясняват наляво и надясно и дори дават вид че не искат деца.
Дай Боже повече глупаци като мен с деца, че ако ги няма – социалната ни система ще колабира. Когато хората са егоисти и искат да си гледат първо задника, то тогава стават на по 40 и се чудят защо това, защо онова. В живота следва да имаш план, вместо после да се жалваш. Сетих се за репликата на Карбовски в едно от предаванията му, в които бях потресен от млади хора, които са толкова големи егоисти, че дори не планират да имат деца, а именно „Вижте едни реклами, за да видите какво можете да си купите със спестените си от деца пари“…
Иначе за финансите мисля съм дал повече от ясен пример,а и заглавието е повече от показателно.
Много неща в статията са верни. Вярно е това, че българите не искат деца, не само защото нямат пари и условия за отглеждането им, ами и защото са егоисти. Но според мен сега много българи не искат изобщо да се женят и да имат деца също и заради времето, в което живеем, заради начина на живот. Разбиранията за морал и манталитетът на хората сега са съвсем други. Навремето старите българи също са нямали пари и условия, но въпреки това са се женели рано и са раждали по много деца. А сега, ако една жена или един мъж се омъжи/ожени много млад/а (напр. на 20-21 г.), дори и да са пълнолетни, хората вместо да ги поздравят, ги упрекват, че още са много млади, че още са „незрели“ и едва ли не няма да могат да гледат и възпитават деца. Нашите баби като са раждали по на 18-19 г. да не би да не са могли да си гледат и възпитават децата. Децата даже им са били много по-възпитани от днешните лигльовци, родени от възрастни и „зрели“ майки. Не мога да разбера какво лошо и неморално има в това да станеш майка или баща на 20-21 г. И откога и защо някой е решил, че на тази възраст хората са „незрели“ и не са готови за деца? На тази възраст хората са вече пълнолетни и по закон имат право да се женят. В никакви закони не е писано, че НЕПРЕМЕННО хората трябва да имат деца след като навършат 30 г. Като, че ли пр. 30 г. не са големи. Човек се жени тогава, когато му дойде късмета. И освен това всеки човек сам си е господар на живота и сам решава кога да се жени, кога да има деца и дали изобщо да има деца. Никой НЯМА право да се бърка в личния живот на другите и да решава вместо тях дали едно нещо е правилно или не е. А да не говорим за отношението на обществото към бълг. семейства, които имат по 5-6 деца. Въпреки, че са много рядко, такива бълг. многодетни семейства получават само упреци, подигравки, цинизми и нецензурни думи. Дори и да си гледат и възпитават добре децата, те биват обиждани и сравнявани с цигани („Тези са прости и имат 5 деца като циганите!“). Независимо колко деца имат щом си ги гледат и не са ги изоставили родителите не заслужават такова отношение. Ами, тогава как да раждат хората повече деца. Много ясно, че няма да искат повече от 2 деца. Повече деца едно, че много трудно се гледат, ами и на всичко отгоре българите, които имат повече деца ги сравняват само с циганите. Т. е. при българите вече не е прието да се женят млади и да имат повече от 2-3 деца. Това вече е нормално само при циганите. По тази логика нашите баби и дядовци навремето като са раждали по много деца са били едва ли не ненормални и неморални. Така, че всичко това зависи от времето, а не само от парите, условията и егоизмът на хората. Едно време моралът е бил друг, тогава са били приети за нормални едни неща, а сега тези неща (като напр. това да имаш много деца) вече ни изглеждат странни и дори неморални. Ами то сега, ако една жена или един мъж остане стара мома или стар ерген, няма толкова да я/го одумват, колкото, ако се омъжи/ожени по на 19-20 г. Точно заради този криворазбран морал и заради тези задръстени разбирания като на монаси и монахини от 18 век много хора цял живот си нямат приятели, не се женят и си остават сами. Според мен също не е хубаво да имаш и много деца, защото повече от 2-3 деца се гледат много трудно. Но не е хубаво за една жена или за един мъж да става майка или баща прекалено възрастен/на (пр. след 35-40 г.), защото деца сега се гледат повече от 20 г. Но всеки си има негов живот и сам решава как да го изживее, кога да се жени, кога да има деца, а може да реши и изобщо да няма деца. Аз мисля, че всеки човек трябва да си живее живота според неговите възгледи и разбирания, без да се съобразява с някакви измислени от времето и от обществото норми и правила. И, ако човек реши да изживее живота си по начин, различен от този на другите (напр. реши да се ожени/омъжи и да има деца по на 19-20 г., или пък реши да има повече от 2-3 деца), аз не мисля, че той/тя е неморален/неморална, прост/а, долен/долна, трябва да бъде подиграван/а и сравняван/а с циганин/циганка, защото това си е неговия/нейния живот, неговия/нейния избор и той/тя си носи отговорността за себе си, за децата си и за живота си.
Българите не искат деца от морални съображения. Те искат да пазят целомъдрие като монасите и монахините. Сигурно това е причината много българи да си остават неженени и бездетни за цял живот.