Ако сте IT специалист, SEO експерт или нещо друго, свързано с Интернет и информационни технологии, то неизменно сте се сблъсквали с този тип български IT използвачи.
Според тяхната селфцентрична представа с добавка BG егоизъм за света е, че вие сте част от тяхната лична Вселена и сте длъжни да им свършите работа, за която, разбира се, те ще ви се отплатят по няколко нестандартни начина, включително:
- Мерси;
- Снимка с кучето пред строя;
- Усмивка по радиото.
За жалост все повече такива хора досаждат на експерти, които с това си вадят хляба. В 80%+ от случаите това са жени, които муфтят за безплатно know-how, което вие като специалист сте градили в продължение на години и дори десетилетия.
Още по-характерно за тези откровени използвачи е, че ако им откажете тактично под предлог, че имате собствени грижи – те се обиждат. Ама такова цупене пада, че все едно присъствате на Великата схизма от 1054 година.
Неизбежно сте се сблъсквали с въпроси от типа:
- Как да хакна скайп на приятелката ми – ти нали си хакер;
- Как да хакна Facebook;
- Ще ми преинсталираш ли компютъра;
- Ще ми оправиш ли телефона, че нещо се бъгна;
- Какво да правя, за да промотирам [X] във Facebook;
- Какво да правя, за да се класирам по-добре в Google;
- Ще ми напишеш ли тоя текст – ти нали обичаш да пишеш;
- Още хиляди случаи на IT Байганьовщина (в коментарите можете да разкажете и вие).
Към всички лийчъри, които постоянно занимавате приятелите си с вашите простотии и глупости – мислите ли, че сиренето в магазина се купува с усмивки? Мога ли да дойда във вашия магазин и да си взема една пералня без да я платя?
Не? А защо си мислите, че качествения акъл (разбирайте know-how) е безплатен?
Как бихте се почувствали, ако идвам всеки ден във вашия физически магазин например и си взимам по нещо, но не го плащам? Гадно ще ви е, нали? Ето така се чувства всеки компетентен IT/SEO/SMM експерт и прочие други хора, които си вадят хляба именно с подобна работа, която вие искате да се свърши без пари, ‘щото сте приятели…
Призовавам за бойкот на IT паразитите, които е крайно време да получат това, което са склонни да дадат.
Аз например таксувам 100 лв /час за консултация. Представете си как ми пишете някъде и искате да ви реша SEO или друг тип маркетинг проблем.
Хрумва ли ви да попитате първо колко би ви струвало, уважавайки труда на хората като мен, които инвестират по една бала пари в тестове и покупка на специализирано know-how?
Не? Това е защото сте мизерници…
Искате вашият труд да се цени, нали? А цените ли чуждия, та да искате някой да цени вашия? Вероятно не, но продължавате да мрънкате…
Не познавам програмист или IT човек, който да не е бил муфтен от поредната кокетна FB селска тупалка да ѝ преинсталира Windows-a. Честно, не познавам истински професионалист, който да не му е омръзнало от хора като тези крайно нагли егоисти.
Спрете да им преинсталирате комповете! Спрете да им оправяте омазания комп през Remote Desktop приложения! Спрете да им казвате как да си правят сайтовете! Спрете да им давате идеи за онлайн маркетинга и SEO-то на счупения им сайт!
Спрете, ако искате да спрат и те и да разкараме завинаги тази култура на муфтене и тези хора да се научат, че колкото и да са готини, то сиренето в магазина е с пари за всички.
Пиша тази статия, защото ми омръзна да си губя по 1-2-3 часа на ден да отговарям на такива наглеци. Писнало ли ти е и на теб?
Да? Това е защото са мизерници…
Не им оправяйте безплатно нещата, защото:
- Истинските професионалисти ценят времето, познанията и труда си;
- Това е хлябът ви – уважавайте го вие, за да го уважават и те;
- Ако сте добри в нещо – не го правите за без пари, без значение колко си е показала циците момата на профилната си снимка във FB;
- Ще се научат да плащат за консултантска услуга, така както плащат за черешите на пазара, едва тогава, когато някой девствен мухльо не си мисли, че ще му върже тая използваческа пръдня, след като ѝ преинсталне компа;
- Е време да повишите своето самоуважение.
Ето една притча, в която вместо услуга, работим с продукт, за да метафоризираме как изглежда всичко това, ако беше нормално тези хора да се държат по този начин:
Влязъл Бай Иван в магазин за бяла техника, собственост на неговия приятел Бай Киро, който продавал перални, миялни и други битови електроуреди. Поогледал, поогледал Бай Иван, пък му казал:
– Бай Киро дай една пералня да си взема! Нали си ми приятел.
– Бай Иване няма проблем. Харесай и си вземи, която ти хареса.
Минали 2 дни, Бай Иван отново отишъл в магазина на Бай Киро:
– Бай Киро, дай една съдомиялна, нали си ми приятел!
– Няма проблем вземи си съдомиялна, която ти хареса.
Минали още 2 дни, Бай Иван пак отишъл в магазина на Бай Киро:
– Бай Киро, дай един бойлер – гледай колко много си ги наредил тук, пък нали съм ти приятел.
– Бай Иване вземи си който бойлер си харесаш.
– Супер. Айде да ми пратиш някой да ми го монтира, ама след 9 часа, че съм на фризьор до тогава.
– Няма проблем ще пратя човек да ти го монтира след 9 часа.
Ако мислите, че това е нормално, то или сте лицемери или сте IT паразит, който е крайно време да спре да досажда на приятелите си, защото скоро ще спрат да му вдигат телефона…
Ако и на вас ви е писнало да ви карат да правите нещо без пари за ваша сметка, споделете публикацията.
Нека се видят колко струват! Нека си дадат сметка колко жалки използвачи са тези хора!
Нека да научим тези използвачи, маскирани като „приятели“да ценят нас, труда ни, професионализма ни и да осъзнаят, че никой не им е длъжен с нищо в този живот!
Много вярно…
Клиент муфтач: е тука това да ми покажеш как се прави, ама то не става ще го направиш ли ти защото аз нямам време (естествено няма да ти платя), да добавиш още една функция последно, ама то тва допълнителното не влизаше ли в цената?
Именно тези неща визирам. Винаги се качват на главата на добрите хора тея селски мизерници и е крайно време да си плащат като попове за всичко 🙂 Мерси за добрите думи.
Много точно написано както и напълно вярно!
Една от случките с мен (от колежка на майка ми):
„Хайде да ми видиш гсм-а, че нещо все показва пълна памет“. След няколко дни „цоцането“ продължава с постоянно звънене като на пожар, вдигам с надежда да не ме занимават, а просто да ми благодарят, но греда: „Трябва да ми оправиш снимките и контактите на новия ми телефон, че ми омръзна стария“. Казах си, че и този път от мен ще мине и помогнах. Отдъхнах си след това за около месец, когато пак видях да ми звъни този номер. След 3-4 пъти отбиване на обажданията и последвало вдигане разбрах, че съм бил много хвален пред роднини и близки. И точно се успокоих като ми се съобщи, че трябвало да преинсталирам лаптопа на дъщеря ѝ. Едва ли не съм длъжен нали съм бил толкова хвален и добър. И този път се съгласил, но след това сложих номера в черния списък на телефона ми…
Питай ги дали ще дойдат да изчистят във вас, докато преинсталираш компа. Мисля тогава ще осъзнаят, че когато искаш – трябва и да даваш…сякаш никой не е чел детски приказки в тая държава 🙂
Нищо общо със статията, но пример за „разплата“ с муфтаджия:
– Един съсед цяло лято си спира джипа пред гаража и много добре знае, че аз използвам колата често. Есента пак по същия начин – писна ми да му звъня по телефона или на апартамента да благоволи да си я премести, защото ми се налага непрекъснато да вкарвам и изкарвам колата. И така дойде зимата (миналата). Натрупа сняг, извадих лопата, звъннах му на вратата на апартамента и му викам – „Дължиш ми 100 лв. за парко – място. Ето ти една квитанция 🙂 Сега вземи таз` лопата и отивай да си чистиш пред моя гараж, че ще си изкарвам колата“. Обиди се, не почисти, не плати, не ми говори (не че някога съм искал), но вече и не паркира.