Топ 10 БГ новинарски клишета: Наръчник за/срещу Fake News

В света на медиите, където истината по-често е въпрос на гледна точка, отколкото емпирично потвърдим независим факт, определени клишета са се превърнали в основа за създаване на сензационни новини.

Тези клишета могат да превърнат най-обикновеното събитие в епична драма, а слухът – в новина от първа страница.

Нека започнем с пример, искате ли?

„България е на прага на епохално научно откритие, твърдят неназовани източници от високите етажи на властта. Според „високопоставен чиновник, пожелал анонимност“, страната тайно разработва проект за колонизация на Марс, който е наречен „Космическа Тракия 2040“.

Проектът, според приближени до ситуацията лица, е финансиран от мистериозна група инвеститори, включително легендарни милионери от родопските села. „Това е тайна от стратегическо значение“, споделя анализатор, запознат с въпроса. „България има уникална почва и знание, които могат да се пренесат и на Червената планета.“

Британски учени са подкрепили идеята, заявявайки, че киселото мляко може да бъде ключов фактор за създаване на екосистема на Марс. „Никоя друга държава няма този ресурс“, твърди доклад на неназован институт в Кеймбридж.

Очевидци на място твърдят, че в Балкана вече се провеждат тестове със специално модифицирани трактори, способни да работят в екстремни марсиански условия. Дори се говори, че тайни изпитания са провеждани по време на Тракийските народни събори.

Високопоставени източници от НАСА неофициално потвърдиха интерес към проекта. „Това може да е следващият голям пробив в космическите технологии“, твърди неназован представител от американската космическа програма.

Според слуховете, първият български марсианец ще бъде кукер, за да пази новата планета от зли духове.„

…а сега да обясним примера…

Новинарските клишета придават „авторитет“ и „тежест“ на съдържание, което иначе би изглеждало празно, нелепо и откровен слух. Тези фрази могат да бъдат използвани за всякакви цели – от легитимиране на слухове до създаване на фалшиви кризи.

Вярвам, че аудиторията на блога ми има поне 100 IQ, та едва ли е нужно да казваме, че най-често тези клишета се използват с политически цели, а именно като медийни бухалки или хрантутници на амбразурата при кризи.

Ако и на вас ви е омръзнало 80-90% от политическите(регионални и глобални) новини, а и не само тях да се базират на „една жена каза“, то днес ще предложа семантични синоними в БГ журналистиката на това небезизвестно понятие, формиращо дефиницията за …слух, макар всички да са подписали етичен кодекс за високи морални и етични журналистически стандарти.

…но това е само една хартия. Очевидно такава, без значение.

Ето защо създадох този наръчник и списък с клишета. Защото когато журналистите са станали просто преводачи, проводници на чужди идеи или откровено политизирани марионетки е време обществото да реагира, за да покажем, че не сме труп в будна кома.

Ще ви покажа как клишетата играят ключова роля в манипулирането на общественото мнение и как благодарение на тях, вие си мислите, че нещо е истина, а то просто не е, но пък някой иска да мислите, че е. Сигурно се сещате за поне 10 неща, нали?

Да започваме…

1. Редовните „близки до ситуацията лица“

Най-популярното клише в репортажите, особено когато се говори за политически или икономически скандали.

Кой са тези „близки лица“?

Може да е всеки – от съседа на журналиста до непознат, който е чул част от разговора в кафенето или чистачката, ако въобще има такова лице. Често, такова всъщност няма, но има идеологическо-политическа предпоставка за уклона на новината.

Фразата внушава, че източникът има личен достъп до ключова информация, но истината е, че това често е начин да се измисли история, за която няма абсолютно никакви доказателства, нито дори хора, които да я твърдят, но пък ще генерира трафик или емоционална реакция у аудиторията.

Когато чуете този израз, помислете дали „близките лица“ реално могат да потвърдят нещо или просто са удобен начин да се създаде драма без доказателства и опит да ви насочат да чувствате и мислите по определен начин.

2. За къде без „високопоставен неназован източник“

О, този мистериозен герой, който винаги знае най-съкровените тайни на властта. Той е там в мрака, скрил се зад пердето, безименен, безлик, безшумен, всевиждащ и всеинформиран.

Само едно нещо не се знае – дали той съществуа или като НЛО, всички говорят за него – никой не го е виждал.

Няма значение дали източникът е реален, важното е, че думите му придават тежест. В много случаи „високопоставеният източник“ е просто начин журналистът да избегне разкриването на истинската природа на информацията – често слухове или хипотези.

Тази фраза се използва, за да накара читателите да повярват, че новината идва директно от върха, дори когато това е далеч от истината и откровен Fake news, медията или журналиста очевидно прави внушение, управлявайки стадото инертно-емоционални шервачи и лайкъри в социалните мрежи.

3. Митичният „неназован представител на властта“

Подобно на „високопоставения източник“, този израз дава усещането за ексклузивност.

Той често се използва в контекста на международни или правителствени теми, като „тайни планове“ или „задкулисни сделки“. Задкулисие – звучи ли ви БГ познато? Освен, ако не живеете на о. Ливингстън в Антарктида сигурно ушите ви кървят от тази фраза (както от реформи, иновации, прогрес – толкова си могат импотентните ни политици и лакеите им).

„Неназован представител на властта“ може да бъде всеки, дори някой, който не съществува. Едва ли това е изненада, ако четете от началото на този наръчник по морален Fake News.

Това е перфектният инструмент за създаване на драматизъм без реална основа.

Никой не може да провери нищо, само вие имате информацията и безапелационно крещите добре позната реплика от близкото минало на аудиторията с леко изплуващото в сантименталното ми съзнание „Вервайте ми!„.

4. Напред, науката е Слънце – потвърдено от „британски учени“ с БГ произход

Нищо не прави една новина по-убедителна от „британските учени“.

С науката не се спори. Какви обаче са тези британски учени, къде учат и кого учат – никога не разбираме. Те просто бълват откритие след откритие в своите невероятно плодовити откъм открития кариери.

БГ британските учени, може да са от афро-български произход (според самите британски учени), но пък са невидимите герои на научния свят, които винаги доказват най-невероятните твърдения.

Неспирният британски гений от местен произход не се спира пред нищо. Той всеки ден постулира нови и нови открития. Не знам за вас, но аз чакам до 2 седмици да измислят как да живем 4000 години, ако дъним кисело мляко и чесън 3 пъти дневно в комбинация с нурофен венозно.

Има граница – от това, че пиенето на вино със солите на доктор Шуслер удължава живота и това, че 3 ракии тип „първак“ на гладно – гонят гастрита до открития за отклонения в крайната дата за края на света и разбира се безброй постулирани закони в областта на класическата физика, квантовата механика, астрономията, биохимията и прочие и прочие области на науката.

Истината е, че този израз се използва като универсален аргумент за всичко.

Никой не проверява кои са тези учени, къде работят или как са провели изследванията си.

Защо?

Не можеш да провериш работата на учен, ако си тъп на гадулка, нали?

Следователно, ако аудиторията ти е тъпа – тя се съгласява с „бялата якичка“ т.е. учения, който обяснихме, че не съществува и журналистът действа като говорител на БАН, докато ръси безобразни, лъжливи, неетични и откровено фалшиви новини.

5. Защото не си бил, там за разлика от „очевидци на мястото“

Винаги има някой, който „е видял всичко със собствените си очи“.

Ето един такъв очевидец на място:

Очевидците са любими на криминалните и сензационни репортажи, защото придават личен и драматичен елемент.

Те са видели брадва, моторна резачка, взрив, луди хора да тичат голи нагоре-надолу или въобще всичко, което ще изкара жалката заплатка на умрелия от студ репортер-стажант в някое убито село.

Истината е скучна – обичайно тъжна и няма сейр.

Ако няма сейр – викаш очевидците на мястото и почват класиката, дефинираща медийното дъно в страната, наред с риалити програмите, а именно – Жоро Игнатов и съдебен спор.

Кой каза, че истината е скучна? Новината отнема 20 секудни, сейра – става вайръл, нали господа главни и отговорни редактори?

Въпросът е дали тези очевидци наистина съществуват. Както официалните неназовани или високопоставени източници или направо през просото за по-дълбока оран с британските учени.

Това са измислени герои или техните думи са преувеличени, за да паснат на историята. На практика се вади сейра, защото обичайно хората не са най-добрите свидетели пред камера (казвам го като човек, обикалял с микрофон и оператор да разпитва хората в телевизия).

6. За няколко клика повече „според слухове в социалните мрежи“

Социалните мрежи са новата граница на „журналистиката“ (кавичките са на място, умишлени и настоявам БАН да ги въведе).

Слуховете там често стават основа за новини, защото са лесни за интерпретация и почти невъзможни за проверка.

Новинарския поток тича по екрана, сканираш, регираш, шерваш, следващо нещо. Станали сме повърхностни, нали? Описал съм защо се получава така в публикацията ми за информационното бомбардиране.

Тази фраза е идеална за създаване на сензации, които няма как да бъдат потвърдени или опровергани. С други думи, както се кръщаваха старите уестърни с прекрасната музика на Енио Мориконе – „За няколко клика повече“…сме готови на всичко.

7. Експертът – „анализатор, запознат с въпроса“

„Анализаторите“ са експерти в това, което журналистите искат да кажат. Ако искат да кажат друго – те вече не са д-р, доцент, професор, а Димитър Георгиев, който беше шеф на еди кво си…(ако не е с нас е срещу нас, за това е негативната конотация – шеф => чорбаджия=>иззедник).

Ако обаче могат да се извадят от контекст или откровено да си измислиш анализатор толкова по-лесно.

Коментарите на тези въображаеми „ескперти и анализатори“ звучат авторитетно, но често са изградени върху субективни интерпретации или откровено – няма такива лица. Точка.

Не е сложно. Понякога е просто тъпа, посредствена лъжа – основа на fake news. Проверете де!?!

Когато чуете изразът „анализатор, запознат с въпроса„, запитайте се – кой е този анализатор и какво реално знае за въпроса? А защо го крият? Защо не застава с името си, все пак е експерт и анализатор, очевидно специалист по темата.

А отговора…сами се досещате. Няма такова лице на този адрес 😉

8. Евроатлантическото „високопоставен чиновник в Брюксел“

Клишето, което винаги придава европейска тежест на новината. Независимо дали става дума за икономика, политика или екология, „чиновник в Брюксел“ знае всичко.

Ако вие не знаете, там има 1 човек, който знае всичко, но отново никой не знае името му. Той е като фантома от операта, но в кулоарите на Европарламента и евроинституциите. Разбира се неговата информация е от „първа ръка“. Разбира се.

Най-често този похват се използва, за да се изпревари новината и да се направи класически отказ от отговорност, защото източникът е отново имагинерен – може да е високопоставен чиновник в Брюксел, който работи високопоставена чиновническа работа в KLM Royal Dutch Airlines, например.

Все пак Брюксел е голям, нали?

И невероятно, но факт в него работят адски много чиновници, а част от тях високопоставени.

Като в София, Париж или Белград, нали?

Тази фраза обикновено се използва за новини, които са далеч от проверимата истина. Като това е минимално обидната дефиниция за посредствената работа на БГ мисирките, които са виждали етичен кодекс само на картинка в Интернет.

9. Тайното „източници от сигурността“

Когато се говори за терористични заплахи, заговори или „секретна информация“, „източниците от сигурността“ са задължителни. Те често се използват в комбо-комбинация с други въображаеми приятели на високоетичния журналист, бълващ съдържание в насипен вид, на ишлеме.

Тези източници винаги са анонимни, но звучат достатъчно сериозно, за да създадат страх или напрежение.

Защо спориш с „източниците от сигурността“? Да не би ти да си източник от сигурността? Какво разбираш ти, та имаш тука някакви въпроси за автентичност? Само разбирачи се навъдихте ве!

Показахме партия класическа журналистическа защита срещу въпрос от аудиторията, че новината е тотално фалшив булшит.

Ако това не помогне – значи си путинист, сатанист, ченге, задкулисие, слуга на Жокера от Батман или поне заблуден и индоктриниран селянин.

Следват 200 линка към статии…за да се образоваш – всички до една като обсъжданата. Ако мислиш, че той ги е чел – грешиш. Дълбоко грешиш.

10. „По непотвърдена информация“ / „информацията не е потвърдена“

Знаете ли, че по непотвърдена информация, първия човек стъпил на Марс е българин? Не знаете? И ние не знаем, но като напишат журналистите непотвърдено – това е автоматичен отказ от отговорност да напишеш най-безобразните глупости без връзка с реалността на света и да сложиш питанка след тях в заглавието.

Това е застраховка-живот на всяка новина и медия.

Ако се окаже, че е фалшива, журналистът просто ще каже в типична класическа защитна журналистическа поза – „Ние предупредихме, че не е потвърдено!“. Въпроса е защо го пишете, като не е потвърдено и „Е ли е това дефиниция за безнаказаност по отношение разпространение на Fake News“.

Това клише често се използва за разпространение на слухове под прикритието на „информация в развитие“.

Постепенно „с развитието“, новината се обръща на 180 градуса или просто няма новина, но „в развитие“, означава всъщност – никой не е проверил кьорав чеп от тая новина, но искаме да я пуснем първи. После ще проверяваме – истина, факти и други неприятни морални и етични гадости, които явно пречат на БГ журналистиката.

Битката за автентичност в журналистиката

Както виждате битката за „автентични“ и „сериозни“ източници на информация е люта и се води с всички средства. Какво тук значи някаква си истина?

Лека полека отиваме в полето на едни други клоуни, които решиха, че вместо хората да погледнат през прозореца дали вали – те ще кажат дали вали и дори, ако не вали – трябва да вярваш. Да, говорим за слабоумната пропаганда, наречена „фактчекърство“.

Цялата концепция за „фактчекърство“ следва да ти каже, че тези хора мислят, че си идиот и малоумник и за това трябва да ти казват – кога е ден, кога е нощ, кога вали, дали в понеделник си на работа и дали ако скочиш през терасата Путин ще си бутне вилата в Сочи, трогнат от жалкия ти либерален троцкизъм и стремеж към планова икономика, максиран като прогресивен активизъм и плановата „зелена сделка“.

Факт чекърите – врачките на истината

Факт чекърите са модерният инструмент за „проверка на реалността“.

Но вместо да проверяват факти, те често интерпретират контекста, за да решат дали нещо е вярно. Както метеоролозите предсказват времето, те предсказват какво е истина.

Докато метеоролозите поне имат научни данни, факт чекърите често работят с предположения. Те са новите пазители на истината (ако не е проверено – значи си прост и тъп), които ви казват какво да мислите(и да шервате разбира се), вместо да ви оставят сами да проверите. Ей тва е демокрацията гайс…някой да мисли вместо вас. Брилянтно. Май друго искахме, ама какво тук значи някаква си логика и мисъл.

Какво ще бъде времето утре – изчакайте да видим вдругиден и накъде ще духне политическия вятър. Тези врачки и оракули на истината не спират да проверяват нещата. Странно, че никога не проверяват политически неудобни статии – доста е забавно да направите извадка какви новини се проверяват – правилно, тези които не са мейнстрийм т.е. всичко, което е различно от правата вяра е …ерес.

А вие цъкате с език, докато гледате Ислямска държава – вижте радикалните БГ фундаменталисти – фактчекърите – те ще ви кажат какво е казал Исус, Мохамед и дори Буда, щото вие сте твърде тъпи, за да прочетете и помислите сами.

Истината –  скучна, но факт

Истината рядко е драматична.

Истината рядко е интересна, а когато е интересна – не искаме да е истина.

Тя не крещи в заглавия и не ви обещава сензации. Но тя е там – в тихите и проверими факти.

Затова, следващия път, когато чуете за „високопоставен източник“ или „британски учени„, запитайте се:

Дали това е истина, или просто още едно новинарско клише и поредна политически мотивирана статия, която ви управлява какво да мислите, чувствате и …споделяте в социалните мрежи.