Aз съм миризлив. Гаден. Живея на село и когато не мятам кривака подир овцете, хобито ми е да бия жена си и да изпивам парите в местния хоремаг. Затънал съм в борчове и мъжки рожби.
Аз съм овца. Аз съм идиот и нищо не разбирам. Не съм ходил до Виена, камо ли до Сан Франциско. В хранителната верига се намирам някъде между овцата от Болярово и избягалото миналата година кенгуру от санданският зоопарк. Тревопасно съм, но не съм веган – твърде градско е, а патриотите сме селяни.
Търкам билетчета, не за да печеля, а за да ме покажат по телевизията. Аз съм оня гадния дето ви засича с варбурга на кръстовището до мола, когато идвам да видя софията. Дори понякога викам „Булгар. Булгар.“ И аз искам лайкове. От скъпите. Досущ като вас.
Аз съм патриота, който вашето съзнание създаде. Аз съм фалшивата ви истина. Оная истина, дето ви дава сила всяка сутрин да се погледнете в огледалото и да не се изплюете върху него. Защото можеше да е и по-зле – можеше да сте като мен.
Аз съм глупакът, който нищо не знае, нищо не разбира и разбира се е ужасно ограничен, защото не е проституирал в Дубай, за да опознава нови и различни куРтури.
Аз съм несъобразителната свиня, която си изхвърля фаса на срутения след седми ремонт тротоар, а вие го снимате с телефона си, за да го публикувате в „Забелязано в на майка ти путката“.
После ще се възмущавате. Сега ще публикувате. Защото има по-лоши и от вас. Още една причина да живеете. Или май беше само една.
Аз съм прост селяк, който макар със средно 50% повече точки от вас на IQ теста си остава смръдлив на пикня и обор дрипав мръсник, дошъл от село и с изначално възмутителна ценностна система.
Имам си цървули. Купих си ги от Кауфланд. На промоция. Имам си дори и принципи, но не мога да ви обясня какво е това. Може би трябва да го преживеете.
Аз съм патриотът, който ще посочите като архаичния скапан закостенял шибаняк. Този бесен аграр. Аз съм най-големият враг на вашето его или най-добрият му приятел.
Врагът, от който се нуждаете, за да не скочите през терасата вечер, когато обичате да чоплите дискретно носа си, анализирайки политиките на ЕЦБ, докато пиете бяло вино с добра структура, фина мекота и финиш на септемврийска бръмза.
Врагът, който дава смисъл на вашия бит. На вашите мечти и амбиции за социално-икономически статус. Да, за да се разграничите от мен. За да докажете, че не сте като мен. Че сте по-добри.
Всички патриоти сме такива. Гадни копелета. Въпреки, че копелета звучи някак столично. А вие, вие сте по-добри.
Демонизирайте ни. Иронизирайте ни. Ние ще ви пазим, защото никой не бива да убива тези човешки присмехулници. Те така живеят. Заради нас – гадните смръдливи селяни със закостеняло средновековно мислене, които имат характер да бъдат такива, вместо да се претопят. Те не са такива. Или поне не са такива по принцип.
Ние сме боклуци. Ние сме всичко най-лошо. Ние сме визуалната форма на вашия комплекс за малоценност, но не ни пука. Пука ви единствено на вас, защото няма за какво друго да ви пука и да можете да свършите като хората. Вие сте наблюдатели на живота, които всъщност цъкат с език, защото нямат топки да направят повече.
За нас – изкуството е Ван Гог, за вас – гей-веган пърформънси срещу климатичните промени, на които водите невръстните си деца, че да подсилите ефекта. Така пише Шарп. Ненасилствено. С повечко емоция, дори отвъд рационалната. Имате цел, наречена либерален фашизъм, която ще промени основните човешки свободи. Да, същите, които не слизат от устите ви.
За нас музиката е чуруликането на врабче, за вас – анонимни рециклирани гюбеци или дерящи се от дъното на канала „музиканти“, които не могат да прочетат 2 реда ноти и всичко това неумело прикрита зад клишето модернизъм и достатъчен обем технологии, за да бъде „сложно“.
Ние не ходим на театър. Ние се оригаме и пърдим. Ние нямаме обноски на буржоазно парвеню в опит да демонстрираме кои сме на отбрана шепа хора, докато бъркаме чая си и внимаваме да не чукнем с лъжичката в края на чашата.
По-добре с метална лъжица в устата, отколкото със златна лъжичка в задника. Ето това са принципите, нещо на което либерално-толерантната ви майка е забравила да ви научи, докато все пак ви е помпила самочувствието, вместо достойнството.
За това всеки втори е тарикат-схемаджия в тази държава, но като дойде време за сметката все си забравя портфейла…