Малцинства и мнозинство

Демокрация 101 или либералния диктат на малцинствата през 21 век

Всеобщо известен факт е, че демокрацията е може би най-добрият модел на управление, който света е достигнал в своето политическо и социално развитие. Демократичните ценности предопределят нашия бит и мислене и като такива са ключова част от разбирането ни за живота, неговата същност и неговите норми, които ни превръщат в общество.

По дефиниция демокрацията се опира на простото измерване на нагласите в обществото по отношение на конкретно решение, което касае цялото общество или поне част от него (за частичното решение може да се напише цяла отделна публикация).

Изхождайки от по-горното, то следва да обобщим, че демократичните ценности са тези, които по-голямата част от обществото припознава като собствени.

Подчертавам дебело – по-голяма част от обществото т.е. мнозинството. Няма да обяснявам етимология на думата „Демокрация“ от гръцки, защото мисля сами знаете, че тя е пряко свързана с волеизявлението на народа.

Световен либерално-терористичен тренд

Напоследък обаче наблюдаваме световен феномен, който е на път да докара света до състояние на лудост в опит да бъде политически коректен в максимална степен.

За съжаление, демокрацията вече не е това, което всички харесвахме, а се е превърнала в един мутирал изрод на яздещите политически коректните движения активисти, които налагат диктат на малцинствата с механизмите на либералния фашизъм. За Бога, дори има книги за това.

Даваме ли си сметка, че днес не мнозинството определя посоката на развитие на едно общество, а дори напротив.

Посоката все по-често бива определяна именно от малцинствата и бива налагана на мнозинството с аргумента „политическа коректност“. Парадоксално за държави, които имат себе си за демократични, не мислите ли?

Представете си обществото по времето на абсолютизма в Европа през 17 век например, когато един монарх е всичко за своите поданици.

Редица реформи на Старият континент обаче предопределиха неговата демократична съдба и днес в Европа монархиите са значително по-редки от републиките, а дори да ги има те са с представителен, а не рационален характер в повечето случаи.

Причината е повече от ясна, а именно въпросната демокрация, която постулира, че следва да се съобразяваме с мнението на мнозинството, когато то не пречи на останалите. А задаваме ли си същия въпрос на 180 градуса обаче – пречат ли действията на малцинствата на останалите хора?

Нашия бит в една вечеря

Представете, че сте вкъщи – можете да поръчате само нормална храна или само веганска храна. Всички вкъщи, без вас ядат нормална храна, но вие сте веган – логично ли е да се съобразят всички останали с вас и да приемат да се хранят с нещо, което не харесват заради вас?

Тук отново се връщаме към тънкия момент за това кой на кого пречи (дори това да не е изказано в много случаи заради политическа коректност), прокарвайки своите възгледи. Дали етапът, на който се намираме като отношения в социалната си среда е форма на пасивна агресия.

На практика отказа да се съобразим в горния пример с волята на всички останали и техните предпочитания за типа храна, която да поръчаме и да ги накараме да се съобразят с нас е чисто и просто егоизъм.

Егоизъм от онзи радикален тип, в който явно се самоопределяме като центъра на вниманието/Вселената и не ни пука за другите, което е ирационално с оглед факта, че живеем с други хора и следва да се съобразяваме с тях, особено, когато те са мнозинството. А иначе защо на тях следва да им пука за вас и вашите желания?

Роенето на малцинствата

Представете си сега, че следваме еволюцията на цивилизацията ни в попкултурен аспект и да развием перспективите пред групирането на хората.

Не за друго, а ако отчетем факта, че малцинствата получават постоянно привилегии от държавата и дори бизнеса, то логичното ще се случи, а именно роене на множество малцинства от основното мнозинство и изчезване на мнозинството. Кой ще е виновен тогава?

Ако продължим посоката на развитието си и роенето на все повече субкултурни групи, то рано или късно мнозинството ще започне същи да се дели на по-малки групи, които сами по себе си ще се окажат също малцинства, както споменахме по-горе.

Така в горния пример с вечерята и веганът, можем да добавим и други аспекти на преживяването – например музиката или локацията на вечерята.

Представете си как веганът отказва да се храни с останалите, защото те не са се съобразили с желанието на всеки и по-конкретно – неговото, защото явно не му пука за желанията на останалите участници.

Няма нищо лошо разбира се да се съобразите с всички, стига това да е възможно и рационално технологично, културно, социално или друго решение, за да са доволни всички. Проблемът идва, когато едни хора настояват да се съобразите с тях, но нехаят дали те самите ще се съобразят с другите.

Цената, която плащаме

Въпросът е би ли оцеляло обществото ни, ако никой не е готов да направи компромиси за благото на мнозинството от хората, а държи само и единствено на собственото си благо? Представете си изборите – ако всички загубили изборите тръгнат на бунтове и преврати, то няма ли това завинаги да унищожи демокрацията, защото макар хиперболизиран пример, то останалото е просто промяна на контекста.

Позволете ми да перифразирам и да ви пратя на парламентарни избори в България. Представете си, че ДПС например започнат да се оплакват, че са пренебрегвани и искат повече места в парламента, за да бранят интересите на своето малцинство. Без избори. Без демократичен процес.

Просто, защото са малцинство.

Ще ви кажа един прост факт, който можете да проверите в стотици видове контекст, а той е, че няма малцинство, което да е спряло да иска още и още, а всичко онова, което поиска е за сметка на някой.

Този някой е точно въпросното мнозинство, което на теория следва да предопределя по демократичен начин посоката на развитие на същото това общество в по-тесен или по-широк смисъл.

Ако все още живеем в демократичен свят, с демократични ценности, то къде е логиката малцинствата да диктуват какво да правят мнозинствата – в това просто няма рационалност, не мислите ли?

Рано или късно малцинството ще поиска да командва всичко, което мнозинството прави. Това се нарича либерален фашизъм, ако не знаете и се характеризира с лицемерно използване на средства за налагане на субективни тези, средства, срещу които на теория либералните фашисти се борят (ако използваме клише – не е важен пътя, когато целта е оправдана и първата ми асоциация е тероризъм).

Да, накратко – лицемерие е да бориш нетолерантност с нетолерантност, без значение дали говориш за черните, гейовете, хората-котки, рептилите, душевноболните, веганите и т.н.

Точно това се получава обаче на практика в света. Въпросът е до къде сме склонни да стигнем, докато говорим за демокрация, а делата ни показват – диктат на малцинството, което е точно обратното на това, заради което май сменихме Бай Тошо….

One Reply to “Демокрация 101 или либералния диктат на малцинствата през 21 век”
  1. Някак си пропуснахме покрай нас да се наместят на подходящи властови позиции тотални идиоти и калинки еднодневки които заради лична изгода правят каквото им носи пари. Ще я сърбаме сега попарата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Copy link