Сигурно сте чули десетки пъти през последната седмица, че видиш ли няма алтернатива на правителството на Герб и Бойко Борисов?
Слушате го от година, дори повече, тая „черна дупка“, която ще дойде, ако Вожда на Селяните си тръгне и подаде оставка и на третия си кабинет. След него и Потоп, ако не сте разбрали. Казано на езика на протежето му Мутафчийски – яко ще умрем, ако не го изберем.
Разбрахте ли бе? Ще умрем. Ще счупим държавата. Виденова зима и още други асоциативни аргументи. Да видим Бойковата Зима тая година.
Използването на тази опорка на Герб е системно от доста време. Знаете ли защо я използват? Защото познават българските гласоподаватели, свикнали да дойде поредния месия, който да ги оправи.
Политическото месианство е отговор на отчаяното положение на народа, докаран до там, че винаги да избира следващия гуру, месия, лидер или както там се определи поредния кандидат преди изборите.
Знаете ли защо сме били 5 века под турско робство? Защото почти през цялото време сме чакали помощ от другаде. Някой друг да ни оправи. Някой друг да ни каже как да си организираме държавата. Някой друг да ни каже кое е бяло и кое черно и да бъде нашият политическо-морален компас.
Нима вие не можете? Нима вие не давате своя дан като данъкоплатци и не можете да носите отговорност за работата и труда си, за семейството и близките си, за сметките и жилището си?
Отговорът е – можете. Кому тогава са нужни месии?
Кой ще дойде след Бойко – този вековен въпрос
Вие ще дойдете след Бойко. Ето колко е прост отговорът на този въпрос. Вие, защото каквото и да се случи след Бойко (сигурен съм, че ще има саботажи на следващата власт), то няма как да бъдем по-бедни от най-бедните, защото ние сме най-бедните. Няма как да бъдем по-глупави от най-глупавите, защото ние сме най-глупави в ЕС. Няма как да бъдем по-болни от най-болните, защото ние сме най-болните и не искам да продължавам…
Във филма „Боен Клуб“ има една реплика, че когато загубиш всичко си истински свободен да правиш каквото поискаш. Ако трябва да направя паралел, то какво може още да стане по-зле, като ние сме опашкарите на положителните неща и първенци на отрицателните (например: жертвите от катастрофи)?
От какво точно ви е страх в мрака, когато не виждате нищо, от тъмнината ли?
Колко по-тъмно може да бъде, когато е непрогледен мрак, а страната е пред корупционен и социален колапс, докато главния прокурор, който преди да встъпи в длъжност отричаше разделението на властите, а сега много го обича, се е превърнал в инструмент за масово поразяване в ръцете на управляващата клика от Герб.
Представете си, че скочите с парашут. Парашутът ви не се отвори. Остава ви да чакате …смъртта. Как можете да влошите състоянието си? Да увеличите скоростта си? Да намалите скоростта си? Да се гръмнете докато падате? Как точно можеш да слезеш под дъното?
Не можеш. Това е истината.
Всеки път, когато чуя, че няма алтернатива на Бойко Борисов вече виждам дългата PR ръка на правителството, което всячески се опитва да разколебава, разделя и дискредитира всеки, който вдигне глава над стадото.
“Преклонена главица сабя не я сече” – небезизвестната и една от най-иронизираните поговорки в България. Не случайно в началото на Прехода се появи песента „9 милиона мишлета“, която символизираше потъналите в потурите си от страх българи, както от преди Освобождението, така и от времето на превратните събития от 90 години на 20 век.
До кога ще ви е страх? Можете ли да кажете на децата си, че говорят на испански, италиански, немски или английски, защото вие сте страхливци и не сте се борили за правото им да живеят достойно в собствената си Родина? Историята ще помни.
Едно от най-хубавите неща е да слушаш народа си, за да може да адаптираш политиките, законите и прочие норми и решения спрямо реалността. Не е нужно да дойдат руснаците, американците, европейците или китайците да ни спасяват. Стига са ни спасявали.
Нека се спасим най-накрая поне 1 път сами. Време е да се научим сами да решаваме проблемите си, а не като жалък 35 годишен мъж да виснем на гърба на родителите си, без да поемаме отговорност за собствената си съдба.
Някой друг да ни даде пари, някой друг да ни плати тока, някой друг да плати наема, някой друг да напълни хладилника, някой друг да плати ваканцията, някой друг, някой друг, някой друг…
Ако вие сте от хората, които имат нужда от спасители – не ходете на протеста. Ако обаче сте от хората, които са готови да бъдат сами спасители на себе си – не пропускайте дори ден.
Разликата между първите и вторите е, че първите никой никога не чува името им докато залягат, когато шефа мине покрай тях, докато вторите са тези, които ще променят света и не е нужно да си нобелов лауреат, за да проумееш това.
И тъй като в Ада нямало друг Сатана, преизбрали стария, че инак не се знае кой ще дойде след него, че най-много да счупи Ада…