Бай Ганьо прави бизнес

Чудили ли сте се как би изглеждал съвременният Бай Ганьо? Ако отговорът е да, то този опит (успешен или не ще кажете вие) за продължение на логиката, стила и сюжетната линия в поредицата на Алеко Константинов „Бай Ганьо“, но адаптирана за 21 век е за вас…

***

София, милата ни столица, се е напълнила с всякакви хитреци и тарикати. Всички се мислят за велики бизнесмени, ама на практика — по цял ден си щракат с телефоните и се снимат как карат скъпи коли на лизинг.

Е, мислех си, какво ли ново ще измислят?

Ама ей го на – нашият Бай Ганьо пак е в центъра на събитията, нищо не му убягва. Съвсем наскоро чух, че нещо е захванал – пак бизнес! Като го знам какъв е, веднага ми стана интересно и реших да го потърся.

Намерих го на обичайното му място – в кафене на „Витошка“, седнал пред един лаптоп, който изглеждаше така, сякаш беше го купил на разпродажба от Китай. До него – смартфон, също произведен на някой китайски пазар, ама със златно калъфче.

Какво пие – не можах да разбера, ама беше кафене, а пред него – едно лимонадено нещо, което не приличаше на нищо българско. То май на нищо не приличаше, но Ганьо като един истински дигитален номад от плът и кръв бе станал нов човек. Прогресивен. Либерален. Абе модерен по български с една дума.

– Ганьо, какво става, бе? – питам го аз, докато се опитвам да не се разсмея на вида му. Гледам – излъчва самочувствие, ама не е ясно откъде го черпи, но пък може да почерпи всички с него.

– О, братле! – вика той с пълна уста и ми маха с ръка. – Големи неща се случват, големи!

– Чух, че си захванал нещо ново? – опитвам се да разбера, а той веднага ми хвърля един такъв лукав поглед, сякаш току ще ми разкрие най-тайната формула за забогатяване на света.

– Да, да! Не си ли чувал, че сега всички правят пари от криптовалути, бе? – пита ме той, сякаш съм изпаднал от селска каруца на път за 19-ти век. – Тука всичко е дигитално, братле! Пари, ама не като едно време – с пачки и каси! Сега с един телефон можеш да управляваш милиони!

– Ми-ли-они? – чудя се, все едно съм чул за Луната за първи път.

– Да, милиони! Ти сега, ако инвестираш в някакъв коин… – започна да обяснява Ганьо и ми хвърли някакъв термин, дето и в речник да го търсиш, няма да го намериш.

– Виж го тоя биткойн, виж го! Преди 5 години, ако беше взел, сега щеше да караш Мерцедес, а не да ми се возиш на трамвая като някой изпаднал германец!

– И ти какво? Взе ли си биткойн? Изкара ли ми-ли-оните?

– Ооо, не точно, ама аз се захванах с нещо по-голямо! – ухили се Бай Ганьо, сякаш току-що бе измайсторил формулата за вечен живот и му предстоеше да я продаде на целия свят за баснословни богатства– Вложих пари в „доджкойн“! Едно куче, ама голямо куче! Всички го купуват, ще скочи! Виждаш ли, тук на телефона ми ми е показано – „инвестирай сега и ще станеш богат“! Ама не всички го разбират това, само хора като мен – умни, предприемчиви! – допълни с едно такова надменно самодоволство, каквото само Бай Ганьо може да излъчва.

– И какво? Кучето ще ти донесе милиони? – питам го с едва прикрит сарказъм.

– Абе, кучето ли? Не само кучето, ами и всички тия инфлуенсъри! – вика той с такъв патос, че да ти се завие свят. – Гледай ги, всички снимат и качват, а после печелят пари от това! Аз да не съм някой будала или балама, да не съм по-зле от тях, бе! Аз ще си направя сайт! Ще продавам… ще продавам… абе, всичко ще продавам! От розово масло до криптовалути и вибратори! Важното е да имаш бизнес нюх, не като тебе да чакаш на заплатката! Днеска я има, утре я няма, а аз правя пари…

– Хм, сайт ще правиш? И какво ще продават там? – продължавам да го предизвиквам и аз подразнен леко от самочувствието му на парвеню.

– Е, какво ли? Всичко модерно, бе! Нали знаеш, че сега е важно да си „в крак с времето“! Тениски с мотивиращи фрази, стикери с кучето за колата, чанти, чаши, всичко – гас, мас, пирони, патрони! И като видя, че работи, ще започна и да правя нови проекти! – Бай Ганьо почти подскача от вълнение, а аз се мъча да не се превивам от смях.

– Аха… значи ще си онлайн предприемач? – питам, вече напълно убеден, че нищо няма да излезе от тая работа.

– Че какво му е? Абе, не се смей, ей! Онези, дето правят курсове, също почват така! Сега всеки говори за „финансова независимост“. Няма смисъл да се мъчиш да работиш, като можеш да си направиш онлайн магазин. Видях в интернет – ще сложиш малко снимки, ще пуснеш реклама, абе тия младите ти продават всичко. Ори, мели, яж. Чиста работа. Няма касиерки, няма стока да складираш! Само си броиш кинтите – дигитални или реални!

– Ей, Ганьо, бе, ти си истински иноватор и сериозен визионер! – не издържам и му се изсмивам в лицето.

– Е, чакай, чакай, не е лесно, ама се учиш! Ти да видиш какви „уебинари“ гледам! Един голям американец ми обясни как да си направя фирма на Кайманите, да не плащам данъци. И само да почна да правя пари, ще си купя вила на Малдивите и пак ще се върна тука, ама с хеликоптер!

Не можах повече да издържа и се засмях от сърце. Бай Ганьо, този невъзпитан, но безкрайно самоуверен наш герой се мислеше за новия гений на интернет предприемачеството, докато нямаше и най-малка представа какво точно прави.

Мечтаеше за пари, които се печелят с кликове, инфлуенсъри и кучешки валути, а на практика си беше същият наивник, дето вярва, че с леко надхитряне на системата ще стигне до върха. Класическият Бай Ганьо.

И както седеше пред мен, обграден от лаптопи, телефони и всякакви други джунджурии, не можах да не се запитам – дали някога ще осъзнае, че истинският успех не идва с празни мечти и интернет желания пред виртуалната златна рибка? Може би щеше да му трябват още няколко провала, няколко „доджкойна“ и една поредна загубена инвестиция, преди да разбере, че кучешкият лай не носи милиони.

Едно поне е сигурно – Бай Ганьо винаги ще си бъде Бай Ганьо. Криптовалути, инфлуенсъри, онлайн магазини… Каквото и да дойде, той ще намери начин да се вмъкне с хитринка.

И най-вероятно – пак ще остане на опашката, но с гордо вдигната глава, че поне се е пробвал….нищо, че отново е загубил.

***

Надявам се да не съм обидил литературните критици, а всички останали могат да се обиждат колкото си искат, все пак това е Блогът на Принца на Хейта (поне така пише ;)).