Туй ся, за ко да го уча чуек?
Вероятно сте добре запознати с клишето, което се е превърнало в символ на посредствеността на образователната ни система и влизащото на пазара на труда днес поколение, а именно „Защо да го уча това, къде ще го използвам“ и не е нужно да сте претоварен университетски асистент (професорите са теоретици), за да го чувате постоянно.
Всеки, който задава този въпрос всъщност очаква чиния топла храна пред себе си или поне пряко наливане на мозък в главата му. Това е жалко и издава сериозна интелектуална ограниченост и което е по-лошо липса на стремеж към инициатива, креативност и интерпретация на фактологията, която откриваме навсякъде.
Днес съм избрал един мисля хубав паралел, за да илюстрирам това. В нея няма много снимки, защото има интелектуален ценз да четете подобни статии за точни науки, а именно – ще трябва да си представяте нещата, което е и основната концепция на темата.
За всичко друго има Instagram и TikTok – там, очакванията към вас са достатъчно ниски и дори дебил може да изглежда значим, но тук не е така…
Една от любимите ми дисциплини в училище, извънкласно и дори като хоби днес е физиката…
Физиката е изключително абстрактна наука, която работи с куп аксиоми, теории, интерпретации и куп неща които е трудно да проверите, обясните, докажете и изследвате.
Дори да сте на 80 години и цял живот да сте правили това, то със сигурност има неща, които не сте изследвали, не сте си обяснили, но сте приели за факти, за да разгърнете своите идеи.
Употребата на физиката и физичните принципи в реалния свят на приложност е меко казано трудна за илюстриране задача за ученици в 6 клас(по мое време тогава влизаше предмета в учебната програма).
Най-често трудното справяне с високото ниво на абстракция кара много ученици да развият „имунитет срещу физични послания“, подобно на популярния в областта на маркетинга и рекламата термин „имунитет срещу рекламни послания“.
Същата причина поради, която мозъкът ви не слуша какво ви казва жена ви, защото сте класифицирали гласа й като фонов шум, поради факта, че тя говори често около вас.
От този момент нататък физиката бива демонизирана по-лошо от крадлив български политик.
Никой повече не внимава, не слуша и не учи.
Няма смисъл, нали?
Къде ще използвате всичките тези знания?
Физиката за разликата от хуманитарните науки работи с точниия си характер. При нея интерпретацията е сведена до субобластта на теоретичната физика (то това й е работата на нея по подразбиране – да създава теории).
Защо физиката е велика?
Тя е стената, пода, тавана или друга отправна точка, която всъщност е ваша константа. В живота е пълно с променливи на средата и интерпретируеми недоказуеми по емпиричен път истини.
Само онзи, който има за какво да се хване няма да бъде пометен от турбуленцията на живота. Именно тук, ролята на физиката като обективна, измерима и винаги валидна истина ви дава константа, която е отправна точка за всичко, а именно – истината.
Без истина, не можете да кажете дали сте прави или грешите, дали сте справедливи или не сте, дали сте успешни или не, дали сте високи или не, дали сте дебели или не, дали скачате високо или не.
Липсата на истината като форма на вселенска константа ни лишава от посока в съвременното общество, защото нямаме корен, нямаме нещо, което да сравним с всичко останало и да преценим дали е истина или не.
За да ви докажа това ще използвам похвата, който вече 50+ години се използва от печатната коучинг индустрия – това са примерите (примерите по своята същност са асоциативен аргумент, а не обективен, но ще ги използваме просто с илюстративна цел).
Та на въпроса…
Защо да уча това, къде ще го ползвам?
Или в контекста на нашата публикация…
Защо да уча физика, къде ще я ползвам?
Физиката е голяма сила, но и голяма отговорност, а по-долу ще разберете какви феноменални ярки личности е създала…
10 души, учили физика, които я ползват извън физиката
…и които не са казали – това сега защо да го уча, къде ще го използвам. Няма да споменавам почти всички, хора излизали в космоса – астронавти, космонавти и тайконавти, защото това им е работата.
1. Илон Мъск /най-богатия човек на света Twitter/Tesla/SpaseX и т.н./
Въпреки че е по-известен със своите бизнес постижения в Tesla и SpaceX, Илон Мъск е учил физика в Университета на Пенсилвания преди да стане предприемач – това му е помогнало да комбинира различните идеи и да дефинира проблеми, които другите не виждат, макар те да са пред очите ни.
Секторите, в които Мъск развива бизнес са повече от различни – това логични идва да каже, че той използва алгоритъм за решаване на различни промени, променяйки средата и използвайки опита си за това в приложното управление.
2. Ангела Меркел /бивш канцлер на Германия/
Преди да стане канцлер на Германия, Ангела Меркел е завършила физика в Университета в Лайпциг и е работила като научен изследовател.
В политиката отказа да приеме нещата и търсенето й на алтернативни решения, което е постулирано многократно от нейни колеги, е това, което я задържа над 15 години на върха в Германия.
3. Джими Картър /39-я президент на САЩ и носител на Нобелова награда/
Небезизвестният от близкото минало американски президент Джими Картър също има диплома по физика, което го прави изключително квалифициран в последствие ядрен инженер, специално избран за специализирани мисии на американския флот.
Кариерата му във флота и знанията във физиката му дават престижа, интелекта и визията, за да се превърне в първият губернатор, признал, че няма място за сгрегация в САЩ. Това по-късно му помага и да стане 39-я президент на Съединените американски щати.
4. Олег Дерипаска /руски олигарх, милиардер/
Олег Дерипаска е според медиите един от приближените олигарси до Президента на Руската федерация Владимир Путин. Завършва физика в Московския държавен университет „Михаил В. Ломоносов“ през 1993 година и днес управлява активи за милиарди долари.
Сред компаниите, гравитиращи около името му са „РУСАЛ“ (вторият най-голям производител на алуминий в света), множество металургични и други предприятия в Русия и чужбина, както и интереси в Strabag (Австрия) и отказ от придобиване на дялове в Crysler.
Състоянието му преди 15 години, възлизащо на 15млрд. долара, днес се оценя на около 5 милиарда долара.
5. Гордън Мур /Intel Corporation/
Съоснователят на Intel Corporation, Гордън Мур е изучавал първоначално химия, но по-късно получава докторска степен по химия и физика от Калифорнийския технологичен институт.
Стъпил върху точните науки и критичното мислене, той оставя ярка следа в областта на развитието на компютрите и значимостта на Intel в нея, благодарение на абстракцията, която физиката създава при търсене на креативност или по-просто казано – умението да си представиш нещо, което още не е измислено.
6. Бен Бернанке/ Бивш председател на Федералния резерв на САЩ и Нобелов лауреат/
Бернанке е учил физика в Харвард, преди да се пренасочи към икономиката, откъдето е по-познат впоследствие.
Работата с абстракции, числа и сложни мултикомпонентни концепции му дава възможност за по-холистичен поглед върху финансите, а така печели и Нобелова награда за икономика, заедно Даймънд и Дибвиг, а през 2009-та година е избран от сп. Time за „Човек на годината“.
7. Сър Брайън Мей /Музикант, соло китарист на Queen/
Рядко се вижда смесица между артистични и точни дисциплини на развитието каквито са музиката и физиката /ако не броим звуковите инженери разбира се/, но Брайън Мей съумява да ги съчетае и дори се превръща в истинска легенда в музикалния свят.
Той не просто има диплома по физика от Лондонския Университет, а през 2000 година дори завършва докторска степен в областта на астрофизиката.
Е отнело му е цели 29 години, за да го направи, но пък темата му е повече от отбиване на номера, а именно “Radial Velocities in the Zodiacal Dust Cloud“.
8. Пол Верховен /Режисьор – “Зов за завръщане”, „Първичен инстинкт“, „Робокоп“, „Звездни рейнджъри“/
Световноизвестният нидерландски режисьор на някои от най-емблематичните филми на Холивуд, Пол Верховен се дипломира с Докторат по Физика (и защото не е достатъчно включва и математиката).
Той завършва университета в Лайден, Холандия а в киното неговите, често изпълнени с интерпретация на футуристичното бъдеще филми са познати на няколко поколения зрители и са спечелили милиарди долари за продуцентите си.
Филмите му са истинска класика през 80-те и 90-те години на 20 век, а тези отраснали с тях не спират да им се възхищават.
9. Ричард Столман /Технологичен активист и създател на лиценза за свободен софтуер GNU/
Понякога успеха не се измерва с пари или слава, а с това, което си направил за хората и именно такъв в случаят с Ричард Столман – един от най-важните технологични активисти на планетата.
Физиката му дава възможността да блести и да се превърне в един от първите хакери с псевдоним инициалите си RMS (не много оригинално хакерско име за днешните стандарти все пак). Записва Докторат по физика в Харвард, като иска да успее да го вземе само за 1 година, но ангажиментите му в лабораторията на MIT за програмиране му попречват.
Благодарение на колаборацията на GNU концепцията с Linux OS и възприемането на постиженията му от Линус Торвалдс (създателят на операционната система Linux) в ядрото на новата ОС днес признаваме постиженията на RMS.
10. Ким Чен Ун /пожизнен диктатор на Северна Корея/
Не сте го очаквали, нали? За това го сложих 10-ти 😉
Политиката е игра на взаимодействие и вероятно именно това е била идеята на настоящия Върховен лидер на Северна Корея, когато е учил физика. Наред с образованието си по физика, той получава и военно такова докато се подготвя да наследи поста на баща си.
Харесваме или не Ким Чен Ун, днес е факт, че по негово време Северна Корея разви неимоверно ядрения си потенциал и днес е една от световните ядрени сили, а това определено значи нещо, когато някои реши да те нападне с конвенционални оръжия, а и не само.
За онези, които учат, дори да не знаят къде ще ползват знанието
От изобретатели до милиардери и олигарси, та до най-богатия човек на света и най-известния диктатор днес, физиката е създала и ще създава възможности за хората, които я използват като ментално упражнение при опита си за интерпретация на света в който живеем.
Е, вече знаете защо да учите физика например и къде може да я ползвате или поне къде другите са я използвали, за да моделират света, който днес познавате.
Не забравяйте, че поне половината ни свят е построен от енциклопедисти, съчетали различни области на науката с бита, защото са ги познавали и това е създало предпоставки за развитие на тяхната креативност т.е. да свържат две наглед несвързани неща, за да създадат ново полезно такова.
Следващия път, когато се запитате „Това сега защо да го уча, къде ще го използвам“ си спомнете, че точните науки не са наръчник по миене на чинии, а сложна палитра от знания, модели на мислене, самокритичност и визионерство.
Ако пък толкова държите да не учите, нещо, което не виждате къде ще използвате, спокойно светът все още има нужда от миячи на чинии, които да знаят къде точно да използват първичното знание т.е. хора, искащи целта, без да се интересуват от пътя до нейното достигане.