Паметникът на Съветската Армия от край време е повод за дебат в България. За едни той е нужен, за други – излишен, а за такива като мен е част от историята и не претендирам за нужност/ненужност, а просто за история.
Днес ще се опитам да задълбая в този проблем в опит да намеря решение, което да е универсално за всички хора. Ще направя няколко съпоставки, няколко интерпретации и няколко фактически уточнения в опит да обясня някои важни аспекти на паметниците, на Съветската армия, на местното движение срещу него, световните аналози и т.н.
Защо има проблем с Паметникът на Съветската Армия
„Историята се пише от победителите” – позната фраза, приписвана на Уинстън Чърчил.
Всяко време има своите победители и те пишат своята история, изменяйки досегашната според това как тя се интерпретира в тяхното време. Резонно, ако поради някаква причина историята противоречи на днешните победители, то тя бива „управлявана“ чрез експерти, които я интерпретират.
Експертизата на тези хора не е предмет на тази статия, защото ще влезем твърде сериозно в полето на Public Relations(PR), а не това е идеята ми.
Победителите обаче определят и фактологията на събитията във времето, в което те живеят и като такива могат да интерпретират фактите от своето време. Подчертавам от своето време, а не от времето преди тях.
Това не е нещо ново, има го от преди Римската Империя и ще го има дълго след като ние не сме на този свят. Отказът да осъзнаем тежестта на тази максима и нейното приложение де факто генерира проблема за съдбата на Паметникът на Съветската Армия.
„Който забравя историята, е обречен да я повтаря“ – Джордж Сантаяна
Ако осъзнаем, че времената се променят, а историята не, макар и да варират интерпретациите й ще разберем, че наличието на паметници е защита именно срещу модифицирането на историята ни и опит да я запомним такава каквато е била, а не такава каквато е във времето, в което се извършва нейната интерпретация от победителите на деня.
Паметниците са безмълвните пазители на историята в нейната максимално близка до обективността версия.
Казвам максимално близка, защото моментната интерпретация на победителите е поне съвпадаща с времената на събитието за разлика от последващите такива, които стъпват върху втора ръка информация, базирана на документи, които в крайна сметка не могат да отразят в пълна степен духа на времето на конкретното събитие.
Това навежда на простата мисъл, че информацията често не може да бъде емпирично доказана, а тя е конкретно мнение на съвременник на събитията или още по-лошо на по-късно живял човек, който често не може безпристрастно да отрази фактологията и в своето мнение, той като всеки човек е натоварен с негативна/позитивна конотация спрямо събитието.
Кой подкрепя съществуването на Паметникът на Съветската Армия
Резонно най-пламенните защитници на комунизма като строй, който бива асоцииран със СССР глобално са сред хората, поддържащи ПРО позиция по отношение на паметника и неговото съществуване.
Тези хора си представят съвремието като негативно развитие спрямо миналото поради една или друга причина. Дали имат основание за това можете да видите в други статии в Biko.bg, но не и в тази. Все пак се опитваме да бъдем максимално обективни и рационални.
Честите аргументи в подкрепа на предишния строй са проблемите в сектори, които преди са били под контрола на държавата – здравеопазване, образование, армия. В зависимост от битието си хората се фокусират в своята времева интерпретация във вектори, които имат значение за тях днес и това е напълно в реда на нещата.
Не забравяйте и фактът, че именно 197 немски дивизии са изпратени на Източния Фронт, за да загубят ВСВ от СССР и това е наистина тяхната заслуга срещу фашизмът и никой не може да отрече факт, признат в целия свят.
Кой е против съществуването на Паметникът на Съветската Армия
Тук често откриваме по-младите хора (има достатъчно изключения и в двете групи, но използваме средна стойност, за да генерализираме групите и да опростим тезата в рационална посока).
Те често асоциират комунизма(допускам термина „Социализъм“ разбира се в общата терминология) с нещо лошо, а имено това, което днес изтъкваме – свобода на словото, демократични избори, частна инициатива.
Поради описаните малко по-горе причини отново съзнанието бива определяно от битието и за разлика от онези по-горе със сантиментална или не толкова насоченост към Бай Тошо, то тези имат други битови потребности.
Как се групираме и защо
Първите, които са ПРО паметника са по-възрастни и резонно биват интересувани от социалната система, здравеопазването, пенсионната система и т.н.
Обратно, вторите които са АНТИ паметника нямат толкова силни потребности в тези вектори и битието им е насочено към неща като частната инициатива, свободното движение и липсата на цензура (от държавен характер, да не се бърка с настоящата, базирана на политически олигопол).
Според това какво интересува човек, той живее в друго време. Ако за един е важно да има здравеопазване, защото е на 65 години и човешките същества имат потребност да бъда по-често здравно обслужвани тогава, то другата група има нужда от данъчни облекчения за бизнеса например при реинвестиции.
Ясното дефиниране на тези две групи от населението ще ни помогне да разберем същностните различия и защо те възникват във времето.
Вариант 3
Има и една друга група хора, които сме т.нар. Милениали, които сме с един крак в миналото и с един крак в бъдещето. Ние сме усетили комунизма като деца и виждаме демокрацията като възрастни (аз лично правя разликата с ранните 90, защото съм роден 1985-та).
На практика, ние знаем и 2 и 200 т.е. можем да разберем позициите на двете групи в тяхната цялост или почти. Най-често ние живеем сега. За разлика от първите ПРО, които живеят в миналото и вторите АНТИ, които живеят в бъдещето.
За едните основната дума е „бях“, за другите „ще бъда“, но само ние – сме сега като най-активната трудова група от българското население. Разбира се има много изключения, натрупани поради родово дисидентство или пък съвременен недоимък и потисничество.
Та, моята група е на тези, които се опитват да се „разкрачат“ между миналото и бъдещето, за да оформят настоящето. Ние рядко сме на протест, защото сме на работа. Ние рядко пишем във Facebook, защото имаме семейства с малки деца, които използват времето ни. Но само ние, повтарям само ние можем да кажем какво беше и какво е сега без сантименталности или мечти – толкова присъщи на горните две групи.
За мен, като част от тази група паметниците са пазители на историята. Унищожаването им не е добро, без значение какъв е паметникът, защото той ни дава информация за времето, в което реално са се случили въпросните събития и как те са били интерпретирани от съвремието си.
Дали са добри или лоши, не е предмет на човешко, а на историческо разбиране. Факт е обаче, че те стоят, за да помним. Забравата на историята ни лишава от тази приемственост, която неизменно търсим последните 30 години, за да намерим своя устойчив път като държава и нация.
Едно 100% рационално машинно мнение (Chat GPT)
Напоследък, когато желая да получа информация, без натоварваща интерпретация с използването на прилагателни се допитвам до Chat GPT. Това е моят начин да съм сигурен, че не залитам в оценките си на база собствените си разбирания или емоции, а подхождам 100% рационално по отношение интерпретирането и разбирането си за ситуацията.
Това направих и днес. Поставих въпроса на машина, която да не работи с 1 мнение, а да направи събирателно такова, без емоция – без русофилство, без русофобство. Слава Богу, машините са разлика от хората са рационални, а не емоционални и понякога могат да ни помогнат да се върнем към корена на фактите, а не към обичайното емоционално надграждане на тезите, толкова характерно за съвременния човек.
Ние сме се превърнали във фундаменталисти, повече вярващи, отколкото мислещи и никой аргумент не може да ни убеди, защото сме се самозабравили до такава степен, че разсъждаваме за себе си като безгрешни индивиди.
Ето цялата ми комуникация по темата с Chat GPT (поисках булев отговор т.е. Да или Не, без натоварване с емоционално разбиране във въпроса, както често правят журналистите – казвам го като бивш журналист):
Въпрос:
– Трябва ли да има паметник на Съветската Армия в София, България?
Отговор:
– Този въпрос е труден и включва много фактори, като историята, културата и политиката. Не е задължително да има паметник на Съветската Армия в София, България, но това е решение, което зависи от желанието на общността и националните органи, които вземат решения относно паметниците.
От една страна, Съветската Армия е играла значима роля в историята на България по време на Втората световна война и след това през периода на комунизма. Може да има хора, които гледат на Съветската Армия като на освободител на България от нацистката окупация през Втората световна война, или като на защитник на комунизма и социалистическото развитие на България.
От друга страна, има множество хора, които гледат на Съветската Армия с негативно отношение, тъй като през комунистическия период на историята на България, тя е била агент на потискането на свободата на словото и народната свобода. Също така, има и множество хора, които гледат на Съветската Армия като на символ на съветския империализъм.
В крайна сметка, решението за изграждането на паметник на Съветската Армия в София трябва да се взема след задълбочено обсъждане и консултации с общността, за да се установи каква е желанието и становището на населението. Решението трябва да бъде прието с уважение към всички гледни точки и с цел да се запази споменът за историята, като се вземат предвид и различните интерпретации на историческите събития.
*За да няма съмнение в отговора (можете сами да проверите), прилагам и снимката от комуникацията ми с машината по темата.
Има ли решение на проблема
Има. Да осъзнаем, че паметниците нямат вина. Те не са носител на нещо лошо или нещо добро, а само снимка на времето си. Добър ли е вашия хладилник? А случайно вашият телевизор да е зъл? Едва ли.
Не обвинявайте предметите за човешките дела. Осъзнаването, че този паметник може да бъде символ и за двете по-горни групи – за едните на лошото, а за другите – на доброто. И все пак той помни историята, без да бъде емоционален спрямо нея. Така, както сме емоционални хората, когато имаме мнение за конкретно нещо.
Не бъдете веган, който налага веганството на всички в своя веган джихад. Приемете, че има хора като вас, но има хора и като другите. Нима не е това посоката, към която се стреми ЕС?
За тези, които са АНТИ, то вие обичайно толерирате различните. Да, факт е, че има хора, които искат този паметник поради някаква причина – да ги избием ли? С какво тогава ще сме по-различни от тези, срещу които роптаете като причина за премахването на паметника.
За тези, които са ПРО, вие обичайно не сте толерантни, а по-консервативни. Както вие съществувате, така съществува и другата група. И няма как да ги пратим в газови камери, нали? Ако те ви приемат, то и вие трябва да го направите, колкото и да не искате – такива са фактите.
В крайна сметка символизмът е символизъм, защото подлежи на интерпретация. За едни тя е положителна, за друга – отрицателна, но общото между двете групи е, че те знаят, че паметниците помнят историята. За добро или лошо, но я помнят и няма да я забравят, допускайки нейното изменение за добро или лошо.
За да не я повторим или за да я – това времето може да покаже…и в двата случая можем да се поучим от нея, благодарение на паметниците ни.
Ако искате да изтриете историята, за да не я помнят, то може би не сте демократ, а латентен привърженик на Ислямска Държава, защото – толерантността е една от демократичните ценности, нали? А и в крайна сметка, ако сте по-добри от тези на паметниците, които не харесвате, то ще трябва да го покажете, за да не изглеждате като лицемери.
Ще завърша този опит за интелектуално помирени с цитат, който научих на 15 години, докато четях Волтер като един от „бащите на Просвещението“(хубаво е, когато имаме символизъм нали 😉) и неговият „Философски Речник“, а именно:
„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“