Днес (18 Октомври) е денят на българските парашутисти и празник на „68-ма бригада Специални Сили“ – Пловдив, от която за моя гордост съм бил част макар и за кратко (по-късно бях преместен в 1-ви Парашутно-Разузнавателен Полк „Командос“ Сливен).
Честит празник на всички честни, съвестни и добри български командоси, които нито за секунда не бихме се замислили да жерваме живота и щастието си в името на България, защото докато онези които спасяват само собственото си, ние мислим за всички!
Чест, Смелост, Слава!
Защото тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…
Пролетта на 42-ра …Родих се в бункер.
Майка ми е АК47, баща ми е самият Дявол.
Всеки миг от живота ми е допълнителна заплаха за твоя.
Мога да ям метал, да пикая напалм …и да застрелям муха в задника от 300 метра.
Обиколих света, търсейки врагове на човечеството заради любовта ми към мама,
мотора, истинските приятели и шкембе чорбата.
Аз съм боец!
Мръсен, гаден, долен, гладен, миризлив, потен, отвратителен…,
красив шибаняк, пазещ вълка от кошарата още от 681-ва година.
Аз съм български парашутист от специалните сили!
Приличаме на войници, говорим като моряци, но можем да им наритаме задниците.
Откраднахме баретата от военновъздушните, униформата от армията и моряшката тениска от флота.
И на седмия ден, когато Господ си почиваше,
ние превзехме неговия периметър и от тогава въртим шоуто,
боец през деня, любовник през нощта, пиян, когато реша, парашутист по душа!
Там където другите не могат,
ние съществуваме за да защитаваме твоето право да не ти пука,
да спиш спокойно и да говориш каквото си искаш!
Ние имаме правото да те шибнем в устата, ако не сме съгласни.
Заслужили сме го….
Поклон момчета!
1300 години на мускули, инат и проклетия, но няма кой друг да го направи,
…защото…там…другите не могат!