България е държава парадокс. С хора парадокс. С политици парадокс. Абе наречете ни …парадоксални. Нещо като двойнствената прирорда на светлината спроед квантовата механика – хем е вълна, хем е частица, но на практика е …парадокс.
1. Няма инфлация, ама е малко
Хлябът се качил с 20 стотинки? Това не е инфлация, а здравословна корекция.
Сиренето е 20 лева? Това не е инфлация, а „балансиране на пазара“.
Месото се купува на празник? Това не е инфлация, а културна диета.
В България инфлацията е като полтъргайст – не се вижда, но всичко изчезва от хладилника.
И тук идва големият виновник – еврото. Или по-точно – липсата му. Или предстоящото му идване. Зависи кой ден слушате новините.
Започна с: „Няма инфлация заради еврото“ – смело, с поглед в камерата и PowerPoint. После премина в: „Добре де, има инфлация, ама не е заради еврото“ – с малко повече хартия и по-нисък тон. Финалната форма: „Абе има, ама е малко и ние сме си виновни, че сме алчни потребители“. Тоест, народе, недей купува, ще има по-евтино утре. Или другия месец. Или никога.
Всичко е въпрос на възприятие. Ако не го усещаш, значи не съществува. Ако го усещаш – значи си жертва на дезинформация.
Същото важи и за климатичните промени, образованието, суджука и липсата на бъдеще – все ние сме си виновни. Че не сме ги разбрали правилно.
2. Няма корупция, ама е само 6%
Само 6%! Колкото е ддс-то в рая.
6% – като лек зъбобол в цялата челюст.
То няма, ама ако си държавен служител с пет апартамента, джип „служебен“ и роднина в борд, ще разбереш какво значи „временно ползване на обществен ресурс“.
Разбира се, не става дума за реални хора. Това са фентъзи персонажи – герои от митологията на съвременната почтеност. Събират се по площадите, викат „мафия“ с патос, а после някак така се озовават с протокол номер 3 в някой търг за консултации по морал. Или по канализация. Или по нещо, което не се вижда. Както и самите те.
3. Увеличиха заплатите, ама няма пари за тях
Увеличиха ги! Официално. С протокол. С изказване. С усмивка. Заплатите – с 10%. Или 12. Или кой колкото каже. Само дето после идва протест, защото „не са ги получили“. Технически няма проблем – просто няма пари. Но заплатата си е увеличена. Книжно. В сървъра. В представата за бъдещето.
То е като да ти подарят кола, ама без двигател. Или да те поздравят за нов апартамент, който още не е построен, ама е в плановете. Ако протестираш, си неблагодарен. Ако мълчиш – си съгласен.
Синдикатите казват „Историческо постижение“. Работещите питат „Къде?“. А държавата гледа в тавана и повтаря: „Средства ще бъдат осигурени“. Кога? При първа възможност. След следващото преразглеждане. Или в друг мандат.
Увеличения има, но усещането е като за градски транспорт – по разписание, но само на хартия.
4. Ние ги хващаме, те ги пускат
Прокуратурата действа – ако си неудобен. Няма корупция, Съда е честен. Ама ги пуска.
Правосъдието е като куче, което лае, но само по команда.
Хващат някой по телевизията – с качулка, спецакция, показно, дрон. После го пускат тихо, като извинение. „Мярка за неотклонение“ се превежда като „Извинявай, брат, ще те викнем пак само за снимки“.
На изхода на ареста има врата с надпис „Ние ги хващаме, те ги пускат“, че да не се обърка посоката.
„Ние ги хващаме, те ги пускат“ вече е част от културното ни наследство. Влиза в речниците, наравно с „трай бабо за хубост“. Само че тук бабата трае, а хубостта е в Дубай на разноски на държавата.
Те ги пускат, ние ги избираме.
Те пак крадат, ние пак се надяваме.
И така до следващия ПР-скандал, който ще бъде „раздухан изкуствено“ от копейки, сатанисти, злодей, орки и тъмните сили на Сатаната…поне докато някой не попита защо всъщност всичко смърди на лайна и че това мамка му не е шоколад.
5. Има безработни, няма кадри
Работа има. Обяви – с хиляди. Но и безработни има – още повече. Само дето едните и другите не се засичат никъде, освен в графики на НСИ и отчети към Брюксел.
Фирмите търсят хора, ама не такива. Хората търсят работа, ама не такава. Всички търсят нещо, което няма – мотивация срещу заплата, квалификация срещу усилие, реалност срещу очакване.
На интервю идват с въпроса „ще мога ли да си тръгвам по-рано, щото имам лични ангажименти“. В обявата пише „динамична среда“ – което значи, че шефът крещи. Кандидатът иска „home office с 5-цифрена заплата, без стрес“, което значи, че търси чудо, но пък на курса за идиоти дето даде 800лв му казаха, че всички търсят такива хора за такива пари. После. После преведе парите за курса.
И така стоим в парадокс – безработни на килограм, но няма кой да работи.
Имаме трудов пазар, но без търговия.
Само витрини и QR код към анкета от Агенцията по заетостта, която никой не отваря.
6. Лекарите емигрират, но винаги има кой да ти сложи нови цици
Държавата инвестира във вас. Образова ви. Стипендии, субсидии, практика в болница без климатици.
После вие ставате добри. Поне някои от вас. Толкова, че да си тръгнете. Германия, Австрия, Норвегия. Новата ви родина, докато ни говорите как украйнските бежанци ще ни оправят демографията.
Вечният парадокс на България:Плаща да произведе кадри, които после дарява на други държави. Добре де, плащаме ние – данъкоплатците.
А накрая, когато почине родител в родината – няма кой да го лекува, нито кой да го погребе. Лекарят е син, но синът е вече гражданин на друга държава. С нова история, с ново бъдеще, забравил миналото, което му е дало образованието в оная гадна мръсна и тъмна България. Същата дето и за нощта ни е виновна Mafiq-та, ако трябва да признаем, че иначе виновните сме си ние самите.
…но не бой българино, почитател на Хипократ.
Тук винаги има кой да ти сложи нови цици. Естетичната медицина цъфти. Клиниките са като гел лак, на всеки ъгъл, с ваучери, с промоция, с инфлуенсърка.
Можеш да останеш без апендикс и без джип, но никога без устни като на преварена патица и кръгли цицки с международна гаранция.
Няма лекари, ама има филъри.
Няма ендокринолози, ама има вежди с микроблейдинг.
Здравната каса е куха, но силиконът е плътен.
Това не е предателство.
Това е провал.
На всички ни.
…питайте ме пак кога ще се оправим …моля…ваш принц на Хейта – Бико.