Операция „Сребърна Буря“

Полковник Бико седеше в бункера на Южния оперативен щаб, вторачен в метеорологичната карта. 37 месеца война, и все още никой не бе разбрал как да пробие дроновата стена. Не украинската – дроновата. Всички страни имаха firewall от дронове сега. Руснаците, украинците, даже чеченците. Новото бойно поле беше небето между петдесет и петстотин метра височина, пълно с летящи камери и бомби.

До него капитан Костин изучаваше разузнавателните доклади за Покровск. Бико проговори без да вдига очи от картата:

– Капитане, кажете ми – защо калта винаги е била приятел на отбраната?
Костин се замисли за момент.
– Защото обездвижва атакуващия, сър. При Пашендейл британците загубиха битката заради калта. При Москва през октомври 1941 немските танкове се потопиха в разпутицата. Калта забавя, изморява, обезсърчава нападателя.

– Точно така – Бико почука по метеокартата. – Но кажете ми още нещо. Какво прави дронът когато вали силен дъжд?
– Приземява се. Не може да лети при силен вятър и дъжд. Операторите не рискуват да загубят техниката. И нашите, и техните.
– И какво означава това за съвременното бойно поле? – Костин се изправи рязко, осъзнавайки импликацията. – Означава че дъждът вече не е оръжие на отбраната. Дъждът е оръжие на атаката.
Бико кимна бавно.
– През 1915 година калта убиваше атаките. През 2025 година дъждът убива дроновете. Ние превръщаме отбранително оръжие в атакуващо. Ще я наречем операция „Сребърна Буря“.

***

В боеприпасен склад номер 447, майор Михайлов наблюдаваше как техниците модифицират 90 ракети за РСЗО БМ-21 „Град“.  Вместо бойни глави – по 20 килограма сребърен йодид в пиротехнични патрони.

Главният инженер обясняваше процеса с отегчение на човек който повтаря нещо за трети път:

– Детонация на 3000 метра височина. Йодидът се разпръсква като аерозол. Облачните капки кристализират около частиците. След двайсет-тридесет минути – дъжд.

Майор Михайлов кимна и се обърна към склада откъдето се чуваше шум на двигатели. 19 ATV-та Argo 8×8 бяха подредени в редица. Всяко беше модифицирано, за да е по-леко, колкото се може по-леко и по-практично. Снети седалки, добавени багажници – нищо излишно обаче. Товарен капацитет 450 килограма върху осем колела с ниско налягане. Идеални за кал. До тях, в близки, но не концентрирани пространства се готвеха приблизително хиляда десантчици от 79-та бригада.

Бико и Костин пристигнаха да инспектират подготовката. Подполковник Ветров – командирът на щурмовата група – ги посрещна.
– Показвайте – каза полковника.
Ветров повика един от десантчиците. Момъкът не можеше да е повече от 22 години, но очите му бяха от Бахмут – стари очи, на младо лице.

– Ефрейтор Семенов. Демонстрирай екипировката.
Семенов започна да се съблича систематично. Първо стандартната униформа EMR камуфлаж. Под нея, черен неопренов костюм дебелина 3 милиметра, плътно прилепнал като второ кожа. Това бе специално секретно изискване към щаба за операцията, която трябваше да подобри уменията на бойците в точно такава среда на влага, кал и студ.
– 4 беше твърде дебело  – обясни майор Ветров – ограничаваше подвижността на бойците и преценихме, че 3 е достатъчно за ударна операция. 3 милиметра дават изолация от студ и влага без да жертва маневреността и да генерира прекално умора, тегло и температура.

Костин се наведе да разгледа материала по-отблизо.
– Колко дълго може да издържи в кал и дъжд това?
– Тествахме го 6 часа в поток с температура четири градуса. Войникът запази телесна топлина и подвижност. Има умора, но не и хипотермия. Като това варира според натоварването на боеца.
Бико кимна.
– Въоръжението?
Ветров показа подредените оръжия. АК-12 с полимерни магазини. РПГ-7 с по 2 ракети. РПК-16 леки картечници вместо тежките ПКМ, които не бяха подходящи за високосоростна щурмова операция. Всичко беше намазано с водоустойчива грес като дюнер с чеснов сос.
– Стандартната екипировка е 32 килограма – каза Ветров. – Ние сме на 22. Жертвахме бронята за мобилност. В калта скоростта е защита. Надявам се да сме прави.
– Боеприпаси?
– 50% боекомплект с патроните, но носим повече гранати – 6 офанзивни на човек. За близък бой в окопи. Подобрена огнева мощ за удар, но понижени защитни възможности заради намалените патрони. Дано имате козове в ръкава полковник, защото ако нещо се обърка ще я втасаме.
Бико се приближи до ATV-тата.
– А тези машини?
– Всяко АТВ носи 3 войници плюс екипировка. Направихме състезания по време на подготовката – казахме, че първите 10 от бригадата с най-добри времена за достигане до точка няма да участват в операцията. Мотивацията беше жестока. Подготовката перфектна. 2 седмици тренират плътно точно това, което трябва. Победителите ги извадихме от мисията, а най-бавните ще качим на АТВ-тата, за да може да компенсираме времето и максимално бързо да групираме частите при достигане на точката на офанзива.  Можем да преодолеем 3 километра кал за 12 минути. Стандартните БМП-та го правят за 30 минути, ако изобщо не се забатачат в калта. – Ветров показа товара на едно АТВ – тук имаме допълнителни боеприпаси, две RPG ракети, инженерни инструменти. И дронове.

Костин се изненада. Полковника не му беше споменал нищо по темата.
– Дронове? На атака? Каква е идеята ви? Нали няма да летят?
– 12 FPV дрона на рота, сър. По 3 оператора. Когато дъждът спре след 30-40 минути, украинците ще вдигнат дроновете си. Ние ще ги чакаме. Искаме да сме дрон срещу дрон, но от тяхната позиция, не от нашата.
Бико се усмихна студено.
– Продължавайте майоре. Информирайте капитан Костин.
Ветров показа термални очила, водоустойчиви радиостанции, херметични чанти с батерии за дроновете. Всяка дреболия беше обмислена. Нещо странно за източна армия, но Бико не си поплюваше. Войната в калта изискваше перфекционизъм. А планът почти винаги се осираше в битката, трябваха му козове, които да му помогнат да редуцира този ефект.
– Времето за подготовка? – попита Бико.
– Войниците тренират с екипировката две седмици. Знаят я като собствените си ръце. ATV шофьорите са минали 30 часа обучение в кал и нощни условия. Обясних ви за мотивацията и как процедирахме с личния състав. Те не са в течение, но ще научат по ваша заповед.
Бико се обърна към Костин.
– Кажете ми, капитане – защо толкова детайлна подготовка за атака която ще трае час? Какво сте научили в Академията?
Костин се замисли и очевидно прозря отговора:
– Защото след атаката ще трябва да удържат позицията. И тогава украинците ще атакуват обратно с дронове.
– Точно така. Ние имаме 30 минути прозорец за война без дронове. След това се връщаме към стандартната война. Но вече от украинските окопи, не от нашите – Бико погледна Ветров. – Готови ли са момчетата?
– Готови са, сър!

***

Костин изучаваше картите в бункера и попита:
– Защо само Покровск, сър? Защо не повече цели като при стандартната ни тактика?
Бико се усмихна в типичния си стил:
– Какво научихме от операцията при Суджа в Курска област преди няколко месеца?
– Че иновацията на бойното поле побеждава огневата мощ. Спецназ използваха канализационна тръба за да заобиколи украинските позиции. Минимални загуби, максимален ефект.
– Точно така. 50 души през една тръба извоюваха повече от 1000 души във фронтална атака – Бико показа картата на Покровск – сега ми кажете – какво е по-страшно за противника? 5 атаки където той има дронове на четири места? Или една атака където внезапно няма дронове изобщо, без индикатор за това час по-рано – нито неговите, нито нашите?
Костин разбра.
– Концентрация на силите в момента на универсална слабост. Firewall-ът пада и за двете страни, но ние сме подготвени, а те – не.
– Не само слабост, капитане. Ние създаваме слабостта. Това не е атака въпреки дъжда. Това е атака заради дъжда. И те още знаят, че дъжда е наш съюзник..

***

В командния център на украинската 93-та механизирана бригада при Покровск, полковник Грищенко изучаваше кадрите от разузнавателни дронове от сивата зона на фронтовата линия. Подполковник Кравец докладваше:
– 52 FPV дрона готови за операции. Още 38 на зареждане. Mavic 3T за разузнаване – 63 броя оперативни.
Грищенко кимна. Дроновете бяха новата артилерия. При Бахмут украинските Mavic-и и FPV дронове бяха убили хиляди вагнеровци. При Авдеевка същото. Всяка концентрация на войски ставаше автоматична цел. Руснаците също имаха дронове – Lancet камикадзе дронове, FPV-та от китайски компоненти, модифицирания Шахид – Герлан 2, Orlan-10 за разузнаване. Небето беше огнена стена и в двете посоки и никой не смееше да мърда много, за да не умре за секунди.
Кравец продължи, но вече извън доклада в по-свободен разговор, обобщавайки:
– Дроновете наистина промениха тактиката напълно господин полковник. През Първата световна артилерията убиваше 70% от войниците. Сега дроновете са отговорни за половината жертви Има ли нещо което може да ги спре?
Грищенко добави:
– Търсим нови начини да се избиваме, но и артилерията и дроновете имат своите минуси. Поне времето е добро и можем да следим врага плътно.
Никой не провери радарите за облачни фронтове за следващия ден.

***

04:47 часа.

В покрайнините на Покровск, 8 РСЗО-та БМ-21 „Град“ откриха огън. 90 ракети се изстреляха за 30 минути. Стандартна подготовка. Сякаш нямаше 2 дни без подобен обстрел вече. Нито една от страните обаче не разчиташе на някакви мащабни резултати, а по-скоро поддържаха темпото и стреса у врага. Украинците отговориха с контрабатерийна стрелба. Един руски „Град“ беше унищожен.
30 от 90-те ракети обаче не носеха осколъчно-фугасни глави. Носеха сребърен йодид. На 3000 метра височина стотици килограми аерозолни частици се разпръснаха в купестите облаци над Покровск. Всъщност малко в страни от него, ако трябва да бъдем точни, защото посоката на вятъра бе предвидена и целта бе дъжда да падне на точното място, където е нужен.
В бункера Костин попита Бико:
– Защо толкова малко ракети, сър? Можехме да използваме 200.
Бико отговори:
– Това е въпрос на тактическа изненада. Малко ракети означава малко следи. Противникът не разбира. че нещо е различно. Че нещо се е променило. Че ние правим това нещо. Това ни дава хоризонт за последващи операции, а не само за една такава.
Костин кимна бавно.
– Елегантност майоре. Държа на това в операциите, които планирам – войната е изкуство, а брутализмът е за дилетантите и аматьорите. Бико винаги се изживяваше като артист, макар отлично да разбираше, че бойното поле е доста далеч от Ван Гог,  Рембранд или Малевич.
***

05:15 часа.

Първите капки паднаха над Покровск. Полковник Грищенко погледна през прозореца с недоумение.
– Дъжд? Прогнозата каза ясно време. Какво гледат тея идиоти?
Кравец провери метеорадарите.
– Локален фронт. Изглежда се е образувал изненадващо бързо. Обичайно е в междинен сезон все пак.
В украинските дронови контролни центрове операторите гледаха небето с раздразнение. Дъждът се усилваше. Вятърът достигна 22 километра в час.
– Алфа-7, FPV A9 има мокра камера. Видимост 0. Искаме разрешение за приземяване.
– Не разрешавам. Остани на поста.
2 минути по-късно обаче пристигнаха още доклади:
– Делта-4, загубихме Mavic G13 – вятърът го блъсна в електрически стълб заради нестабилност на поривите. Други 4 дрона имат критични проблеми с батерията. Какво да правим сър?

Грищенко знаеше статистиката. При дъжд и вятър над двайсет км/ч осемдесет процента от дроновете не могат да оперират.
– Приземете ги. Разчитаме на термалните камери и наблюдателите.
52 дрона се приземиха в рамките на 4 минути. Дроновата стена падна.

***

Майор Ветров даде сигнала по радиото „Сребърна Буря“, завоалирана като нестандартна по време координация по радиото с близките части, за да не привлече внимание. Еднопосочна комуникация. Командирите разпеечатаха своите пликове, за да прочетат задачите и да разчетат времето на частите си.

19 ATV-та тръгнаха първи като странни 8-колесни насекоми, по 3 войници на всяко. Зад тях – четирите танка Т-90М и 12 БМП-2М. Останалите 600 десантчици бяха пеша, екипирани с неопреновите костюми под униформите и редуцираната екипировка в името на мобилността – играеха го лека пехота за следващите 30-60 минути.
Дъждът заливаше всичко. Видимостта – 70 метра. Калта беше навсякъде, но ATV-тата я преодоляваха с лекота. Осемте колела с ниско налягане „плуваха“ върху повърхността, докато традиционните превозни средства щяха да се забият.

В бункера Костин наблюдаваше атаката на термалните камери и попита:
– Сър, защо не изчакахме естествен дъжд? Защо създаваме изкуствен?
Бико не сваляше очи от екраните.
– Какъв е най-важният ресурс на войната?
– Боеприпаси? Войници?
– Време. – Бико показа часовника – ние избираме кога да атакуваме. Не чакаме природата. Създаваме условията. Контролът на времето е контролът на битката. Нямаме възможност да поемем инициативата при избор на мястото, заради статичния фронт, но можем да избираме времето и да моделираме времето в метеорологичния смисъл на думата, за да подсилим изходните си позиции.
Украинските предни постове видяха атаката:
– Орки! Контакт! Бронетехника от североизток, 700 метра!
Артилерията отвърна незабавно. Но без дронова корекция точността беше катастрофална.

През Първата световна война артилерията имаше точност от 5% без въздушно коректиране. През Втората световна – 15%. С модерни дронове – 80%. Без дронове? Връщане към 1945 година.
Украинските снаряди падаха на 200-300 метра от руските танкове и БМП-та. А въобще не можеха да коригират стрелбата, за да ударят АТВ-тата.

Първият украински окоп падна за 6 минути. Десантчиците от предните АТВ-та скочиха и влязоха в  близък бой с автомати и масирано използване на гранати и преносими гранатомети.

Неопреновите костюми под униформите ги правеха имунизирани на този етап към студа и влагата. Другите войници, тези без АТВ-та – пристигнаха две минути по-късно, изморени от калта, но все още боеспособни и ефективни, заради по-леката екипировка.
Ветров командваше по радиото:
– Втора рота ляво! Трета и четвърта – към складовете! Дронов екип А – подгответе техниката! След малко ще трябва да ни браните!
Грищенко виждаше колапса на фротна по екраните:
– Изпращайте резервите! Незабавно! – крещеше той в телефона към подопечните си.

Резервите бяха на километър и половина. В калта и дъжда – 15 минути. 15 минути, които нямаха. За 15 минути руснаците щяха да са на ключовите позиции.

***

06:43 часа.

Дъждът над Покровск започна да затихва. Майор Ветров беше заел складовия комплекс и северните позиции. 600 метра навлизане в отбраната и огъване на линията на фронта.
– 2-ра рота докладва. Обектът е наш. Инженерни екипи незабавно – дроновете ще се върнат.

И се върнаха. Но този път руснаците бяха готови. Дронов екип А – трима оператора с 4 FPV дрона вече бяха разопаковали техниката. Батериите бяха заредени в херметичните чанти по време на атаката. Още 3 екипа правеха същото в този момент. Сега, докато украинските дронове се вдигаха от задните позиции, руските дронове излитаха от украйнските до преди малко окопи.

***

Следващите 5 часа бяха интензивен бой с доста жертви и за двете страни. Украинските FPV дронове атакуваха всяка движеща се цел, но руските дронове атакуваха по същия начин.  Небето над Покровск стана огнена решетка отнов,  но този път руснаците стреляха от позициите на украйнските войници. Никой не смееше да си покаже носа навън.

Руснаците укрепяваха новите си позиции с допълнителни противодронови мрежи, РЕБ заглушаващи системи и прочие рутинна защита в съвременната война с дронове. Старата война се смесваше с новата. Окопи от Първата световна, но със Starlink терминали. Бодлива тел плюс електронно заглушаване.
Но пробивът беше факт.

***

48 часа след операцията Бико седеше в същия бункер. Костин докладваше резултати:

– Пробив на 4 километра фронт. Навлизане 600 метра в дълбочина. Ключови складове и позиции превзети. Нашите жертви – 93 убити, 267 ранени, техните потвърдени – 162 убити, 428 ранени.
Костин попита въпроса, който и двамата знаеха че ще дойде:
– Колко пъти можем да повторим това, сър?
– През Втората световна война немците използваха блицкрига на Гудериан успешно 3 години. След това нашите се адаптираха с противотанкова отбрана, ешелонирана защита и дълбоки резерви- украинците ще се адаптират по-бързо. Може би след 4-5 операции, ако не и по-рано. Със сигурност някой вече мисли как сме били подготвени, но това ще отнеме някакво време – ако действаме бързо – по-скоро 5 операции.
– И тогава?
Полковника се завъртя на стола към картата:
– Тогава ще измислим следващата иновация. Войната е еволюция, капитане. През 1915 калта спира атаките. През 1916 измислихме танка. През 2023 дроновете спират атаките. През 2025 измисляме метеорологичната война – той показа нова метеокарта – през 2026 не знам. Ще видим.
Костин погледна картата за следващата седмица, но после попита въпроса който го безпокоеше:
– Сър, какво ще правим, когато украинците започнат да правят същото? Колко пъти вече ни копират. Помня как ни подиграваха за антидрон решетките – 2 месеца по-късно бяха като нас, ама не го писаха в медиите. Ще се научат да засяват облаци и да атакуват нас по време на дъжд?
Бико изглеждаше замислен. Това беше въпросът който го държеше буден през последните 2 нощи, обмисляйки рисковете този бумеранг да се върне:
– Тогава, капитане, ще трябва да измислим как да защитаваме позиции без дронове, а това уравнение вече е решено за нас – не беше решено за тях, заради недостига на човешки ресурс. Как да се бием в кал срещу противник който има неопренови костюми и ATV-та е наистина въпрос, които възниква, но той е за двете страни – той въздъхна. – както всяко оръжие в историята, това също може да се обърне срещу нас.
– Значи сме си създали проблем?
– Не. Ние сме отворили Кутията на Пандора, но кой не го е правил вече – Полковник Бико се изправи и отиде към монитора, където пристигаха нови кадри от бойното поле. Дронови снимки от Покровск. Видеозаписи от камерите на шлемовете на десантчиците. – Погледнете това.
На екрана се виждаше как украинските резерви се опитват да контраатакуват превзетите позиции на следващия ден…

Те нямаха неопренови костюми. Нямаха ATV-та. В калта след дъжда се движеха мъчително бавно докато руските дронове от позициите ги косяха. Някой ги беше пратил на смърт, за да си направи PR.
– Виждате ли? – попита Бико. – Ние сме създали нова реалност. Сега и двете страни трябва да се адаптират към метеорологична война. Този който се адаптира по-бързо – печели следващата битка. Еволюция господин капитан.
Костин се вгледа в кадрите.
– А след няколко месеца?
– След няколко месеца и двете страни ще имат екипировка за дъжд. Ще имат модифицирани АТВ-та. Ще имат способност да засяват облаци. – Бико затвори монитора. – Тогава тактическото предимство ще изчезне. Ще трябва да измислим нещо друго. Или по-лошо – те да измислят нещо друго.
– Какво например?
Бико се усмихна загадъчно.
– Това ще разберете при следващата операция. Но няма да е свързано с дъжд. – Той погледна календара на стената – засега имаме 3, може би 4 успешни операции преди украинците да копират тактиката. Надявам се генералите да ги използват мъдро и на други места, а не да осерат всичко дъртаците.

Костин разбра че разговорът е приключил. Той се изправи, поздрави и излезе от бункера.
Бико остана сам пред картите. После отново отвори монитора и се вгледа в кадрите от бойното поле.

Десантчици в кал. АТВ-та забити в локви. Дронове падащи от небето заради дъжд. Танкове плъзгащи се в калта.

Войната беше еволюция. Но еволюцията имаше цена. Всяка иновация създаваше контрамерки. Всяка тактика предизвикваше адаптация.

През 1915 отровният газ изглеждаше оръжие-чудо. През 1916 всички имаха газмаски. През 1917 газът беше безполезен.

Колко време имаше Операция „Сребърна Буря“ преди да стане безполезна?
Три операции? Четири?
А след това?

Бико погледна към заключеното досие в сейфа в ъгъла на стаята. Досие което носеше грифа „Операция Ледена Игла“. Следващия странен проект на полковника, на който не даваха да се занимава с генералски задачи по логистика, но пък ценяха креативността му на бойното поле при решаване на наглед непреодолими проблеми. Следващия проект беш готов. Чакаше само подходящия момент и одобрение от генерал Криков.

Войната беше шах. Но за разлика от шаха, тук не губеше този който останеше без ходове. Губеше този който преставаше да мисли нови ходове. Бико изключи монитора и се върна към картите. Утре имаше среща с метеорологичния екип. Искаше да проучат възможността за засяване на облаци над още 3 сектора едновременно.

Ако успее – може би щеше да изкара 5 операции вместо четири, а това значи много при позиционната война през 2025 година. Всеки допълнителен ден предимство беше ден по-близо до победата. Или поне – ден по-далеч от поражението.

През 1941 калта спря немците пред Москва.

През 2025 дъждът атакуваше за руснаците при Покровск.

Въпросът не беше дали ще работи пак. Въпросът беше – какво щеше да се случи когато и украинците го разберяха, а това неизбежно щеше да се случи скоро поради една или друга причина.

И тогава? Тогава войната щеше да се промени отново. Както винаги.

---

Бележка: Операция „Сребърна Буря“ е базирана на реални иновации от съвременната война в Украйна, включително тактиката използвана при Суджа в Курска област, където руският Спецназ използва канализационна инфраструктура за обхождане на укрепени позиции. Описаните военни системи и дронови тактики отразяват реалното състояние на бойното поле към края на 2024 и началото на 2025 година. Drone firewall феноменът – масираното използване на дронове от всички страни създаващо непреодолима огнева бариера над бойното поле – е документиран факт от войната и засяга еднакво руски, украински и други участници в конфликта.