Ако сте от поколението X или сте Милениал като мен, вероятно сте изпитвали странно усещане при взаимодействие с Gen Z поколението. Нещо не съвпада? Нещо не е както трябва? Логиката се къса?

Реакциите им ви изглеждат непредвидими, а понякога дори ирационални.  Да не кажем малоумни, наивни и глупави.

Опитвате се да разберете Gen Z поколение през призмата на собствения си опит и се проваляте. Просто не можете да си обясните как са стигнали до тези изводи. Не виждат ли истината, не виждат ли проблема, не виждат ли механиката?

Това не е случайно. Проблемът не е в тях, а в модела, който използвате, за да ги анализирате и интерпретирате тяхното поведение в рационалната рамка, в която мислите.

GEN Z не са индивидуалисти като нас

Поколението X израсна с идеята за самоопределящия се човек. За индивида. За персонализацията.

Милениалите я доразвиха с наратива за „self-made“ успеха.

Ние вярваме в лидери, основатели, визионери, императори, пълководци – онези с байрака, начело на колоната, смелите, умните, добрите, които сочим на децата си като пример.

Възхищаваме се на хора като Стив Джобс, Илон Мъск, Джеф Безос дори Путин или Зеленски. Единици, които променят света със силата на своята индивидуална воля. Отговорност, власт, лице, индивидуалност. Това разбираме ние за света.

За нас света е йерархичен.

За Gen Z света е мрежа.

Не йерархия с връх, а децентрализирана система от възли. При тях няма императори, крале и пълководци в класическия смисъл.

Има критична маса, има консенсус, има споделени ценности, които се разпространяват хоризонтално, а не се излъчват вертикално от един източник.

Помислете за това като за разликата между традиционна армия и безлична невронна мрежа.

Армията има генерал. Невронната мрежа няма. Тя има тегла, връзки и модели на поведение, но никой отделен неврон не е „лидерът“, а всички заедно аморфно и асиметрично избират посоката при по-сложни от средноаритметични модели на мислене и оценка.

RAG ценности, терминът от AI, който обяснява поколение

В света на изкуствения интелект има концепция, наречена RAG (Retrieval-Augmented Generation).

Идеята е проста и се състои в това, че вместо да разчиташ само на вградените си знания, ти „посягаш“ към външна база данни в реално време и извличаш релевантна информация, която интегрираш в системата на вградените знания динамично според нейната оценка, полезност и ефективност (ако я мериш).

Gen Z работят по подобен начин. Техните ценности не са фиксирани и интернализирани по начина, по който нашите са.

Ценностите на Gen Z поколението са динамични, споделени и постоянно актуализирани от мрежата. Това обърква нас от X и Милениалите, защото ние си купуваме личен компютър, те си купуват достъп до компютър (cloud машина).

Не е случайно, че визията на основателя на форума в Давос – Клаус Шваб за 2030 година, която лично мен ме отвращава признавам, че няма да притежаваш нищо и ще си щастлив, съвпада темпорално с възхода на Gen Z като доминираща потребителска и политическа сила.

Това поколение е идеално подготвено за такъв модел. Те вече живеят в икономика на достъп, не на притежание:

• Стриймват музика вместо да купуват албуми;
• Наемат тротинетки вместо да притежават коли;
• Абонират се за софтуер вместо да го купуват (SaaS е дълга тема, но няма да задълбавам);
• И т.н и т.н.

Притежанието като статусен символ е отслабено и оставено на предишните поколения.

Мрежовата архитектура означава, че щом идеята достигне критична маса и бъде валидирана от групата, то тя става тяхна ценност.

Без пазители на познатото и устойчиво минало (консервативните гласове), които да я спрат и подложат на критично мислене, неудобни въпроси, етични съображения.

Без индивидуалистичен скептицизъм, който да попита „Чакай, това наистина ли е в мой интерес?“.

Парадигмата на Шваб не изисква принуда за това поколение. Изисква само правилно позициониран, мрежово-адаптиран наратив, които всички да …лайкнат.

Когато трябва да вземат решение, те не се обръщат навътре към някакъв вътрешен морален компас, изграден от години възпитание и размисъл.

Те се обръщат навън – към групата, към общността, към това, което мрежата валидира в момента.

Това е различна архитектура, със свои силни и слаби страни.

Защо са такива и битът на едно поколение

Gen Z са първото поколение, израснало изцяло в дигитална среда, но по-важното е какво означава това за тяхната социализация.

Те са тежко по-асоциални от предишните поколения в традиционния смисъл на думата.

Данните са категорични:

• По-малко физически срещи (стрес);
• По-късно започване на романтични връзки(страх от отхвърляне);
• По-малко шофьорски книжки (отговорност);
• Повече време в дома (навън е зоната ми на дискомфорт).

Те не са прекарали детството си да се налагат физически на детската площадка или да се доказват в директни конфронтации с връстниците си т.е. няма го състезателното, което обичайно мотивира децата, без значение дали играят футбол или някоя друга игра, в която все пак има победители.

Вместо това са израснали в среда, където социалната валидация идва от мрежата.

Лайкове, коментари, споделяния – това е социална валута.

В тази среда не оцеляваш, като се изправяш сам срещу всички. Оцеляваш, като се вписваш, адаптираш, хомогенизираш със средата и се отказваш от Аз-а, като резонираш с мрежата, за да получиш колективни ресурси, до които иначе нямаш достъп, а междувременно не сваляш слушалките…

*X и Милениалите наричахме тези хора с откровеното за нашите разбирания – мухльовци и страхливци, точно защото такива хора представляваха това – днес явно смелите са умрели в първите атаки на нож, но са оцелели тези, които са седели в окопа и са се възпроизвели. Еволюцията не винаги толерира най-силния, а този които е най-адаптивен, няма естествени врагове и може да се възпроизвежда(тук може да се напише отделна статия цял) най-бързо.

Co-founders групата заменя Founder отговорността

Забелязали ли сте как Gen Z предприемачи почти винаги имат съоснователи? А видяхте ли го в политиката?

Статистиката потвърждава това наблюдение. Те рядко тръгват сами, защото груповият модел им е по-естествен и по-безрисков, по-комфротна зона.

За нас, индивидуалистите, това изглежда като липса на увереност, както описах по-горе. Цели 30 години майките учиха децата си на самочувствие и увереност, а накрая получиха Gen Z.

„Защо ти трябва партньор? Направи го сам!“

Това е нашата рамка, не тяхната. Не ги разбирам, но се опитвам да ги обясня, както всяко нещо в този свят, за да го рационализирам за себе си, надявам се и за вас.

За тях груповото начинание не е признак на слабост, то е оптималната стратегия.

Мрежата е по-силна от единичния възел. Те знаят това инстинктивно, както го знае кан Кубрат от емблематичната притча за снопа пръчки, макар транспонирането да е доста условно.

Риск & Топки

Ако дефинираме смелостта като готовност да поемеш индивидуален риск, да застанеш сам срещу системата, да действаш без одобрението на групата, тогава Gen Z не са особено смели.

Данните показват по-високи нива на тревожност, по-нисък апетит за риск, по-голяма зависимост от групово валидиране преди действие. За тях канселирането е смърт, защото ги вади от групата и нейния конформизъм и предксазуемост и ги поставя на равна нога с X и Милениалите, а те са ярки индивидуалисти.

Те не скачат, преди мрежата да им каже, че е безопасно да скочат, дори да са дебели….

Това не означава, че са пасивни. Когато критичната маса бъде достигната, когато мрежата се консолидира около дадена идея, тогава движението е бързо, мощно и почти неудържимо.

Те не са смели индивидуално, но са изключително ефективни колективно, както показват (не нашите протести сори) събията в Мадагаскар от преди няколко седмици.

*Сори няма как да не ги сравня с цигани в махалата, които мълчат като сами, но в група са силни и бесни – не знам дали има корелация или просто както казваше учителката по Литература… махалата е изпреварила своето време, а може би пък деволюираме.

Слабостите на Gen Z поколението

Тук идва интересната част, която ще покаже как може да бъде управлявано това поколение доста ефективно.

Мрежовата структура има огромно предимство, а именно скорост на разпространение и синхрон.

…но има и сериозна уязвимост – липсва имунитет срещу вируси.

В йерархичните системи има „вратари“, това са хора на позиции, които филтрират информацията, преди тя да достигне до масите, за да не се хаби обществена енергия и да се приоритизират важните неща пред по-маловажните като цели за постигане.

Редактори, издатели, експерти, авторитети.

Те са като антивирусна система, забавят разпространението, но и спират вредното съдържание, за да не стане морето от информация – истински океан, който не можем да обхване с очи и мозък.

В мрежата на Gen Z няма такива спирачки.

Например езинформацията може да влезе в една слаба точка и да достигне критична маса невероятно бързо. Няма бели кръвни телца, котио да искат пропуск на КПП-то в този общ суперорганизъм.

Без консервативност, която да я спре и без антивирусна, която да я филтрира полезното от лудостта т.е. това, което има смисъл в перспектива, спрямо това, което е моментен емоционален пик.

Това означава, че правилно проектирана PR кампания, адаптирана за мрежово разпространение, може да бъде изключително ефективна.

Смазващо ефективна (работя дигитален PR от доста години и ви казвам, че ако влезеш – можеш да си играеш с мрежата)!

Да я хакнеш!

Да хакнеш цялото Gen Z поколение в обхват на дистрибуцията!

Не традиционният PR с авторитетни говорители и вертикална дистрибуция на послания, а инжектиран в мрежата PR, който изглежда органичен и резонира със споделените ценности и усилва докато пакетира новите послания със старата емоция.

Какво ни очаква вбъдеще?

Gen Z тепърва навлизат в позиции на влияние. В следващите 15–20 години те ще станат доминиращата сила в бизнеса, политиката и културата.

Ще видим неща, които ще ни изненадат. Със сигурност.

Техните организации ще изглеждат различно. По-плоски йерархии, повече колективно вземане на решения.

По-малко култ към личността на CEO и повече фокус върху екипа като мрежова структура. Мениджмънтът е особено интересен (почти всичките ми служители в офиса са Gen Z) и представя нови предизвикателства, но прозрения за това друг път…

Техните движения ще се формират различно. Бързо, от нищото, без видим лидер и ще изчезват също толкова бързо, когато мрежата загуби интерес. Tik-Tok влиянието е смазващо по отношение на устойчивостта на идеите и борбите на Gen Z.

Техните кризи също ще бъдат различни – вирусни, експоненциални, трудни за овладяване с традиционните инструменти за криза мениджмънт, а ако ги вкараме във военен контекст – нещата са направо непредсказуеми. Просто не анализираш Тръмп или Путин, а сложни системи от нелинейни уравнения – нещо като анализ на климата, където влияят купища фактори и променят прогнозите през моделиране.

Не ги съдете през собствената си призма

Най-голямата грешка, която можем да направим, е да оценяваме Gen Z по критериите, които са валидни за нас. Аз все пак го направих малко или много в тази статия, защото съм субект и като субект съм субективен все пак в мненията си.

Да им казваме да бъдат по-самостоятелни, по-смели, по-индивидуалистични?

Това е все едно да кажеш на невронна мрежа да работи като процесор с една нишка.

Няма смисъл. Те са различна архитектура.

Разбирането започва с признаването на тази разлика. Не е по-добре или по-зле. Просто е различно. Другото могат да кажат техните деца и внуци.

Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-ефективно ще можем да комуникираме, да сътрудничим и да се адаптираме към свят, който те скоро ще започнат да оформят по свой образ, за да им е удобен.

И да, сигурно ще им казваме, че нищо не става от тях, но ако те имат резултатите и аргументите (не усещанията или чувството) да ни покажат друго и да ни се противопоставят за оценката, то важно е все пак да бъдем справедливи…