И каза Бог. Да бъде евро. И видя Бог, че това е добро. После. После дойде сметката…
Седи си нашенецът в софийско кафене, широк център, гордо вирнал мустака, с риза разкопчана до пъпа, че да дишат гърдите му свободно.
Денят е велик – лева го изпратиха с фанфари и попът му прочете молитва. България вече била станала Европа!
— Еееей, Гочооо, дръж се, брате, че ше припаднеш! — размахва Бай Ганьо едно лъскаво евро и го тръшва на масата, сякаш цака на белот — Доживяхме го, Гочооо! Вече сме истински европейци. Нема ги тия вашите селски ретроградни и грозни левове, сега ще цъфтимe и ще вържемe! Баста на беднотията, баста на балканските простотии! Еврото дойде и ни освободи!
Гочо току-що е допил кафето си и като чува тия думи, се изкашля и поглежда бележката.
— Ама чакай бе, Ганьо, тука нещо не ми се връзва! Вчера кафето три лева, днеска – две евро?!?
Бай Ганьо махва с ръка.
— Еее, Гочо, стига дребнави сметки бе, човек се познава по размаха, не по тефтера! Кой ти гледа разликите в курса?! Важното е, че сега сме конкуретно… конспир… компотоспособни!
Гочо вдига вежди.
— Което ще рече?!?
— Което ще рече, че еврото ще ни направи богати! Пазарите ще се отворят, а инвеститорите ще се избият да ни дават пари. Ще пуснат летящи коли, ще има европейски детски градини за всяко пеленаче, честно МВР, министри, от тея дето не крадат и…
— Я, я, стига си баел! — обажда се сервитьорът, един сух длъгнест младеж, осигурен на минимална надница, учещ в НАТФИЗ, дето гледа на клиентите като на досадни конски мухи. — Ще плащате ли?
Бай Ганьо вдига поглед и му бута евро банкнотата с царствен жест.
— На, барни си бакшиша, евро плащам! Да видиш, че съм ларж…нали съм европеец.
Сервитьорът взема монетата и изчезва, а Гочо го гледа със съчувствие.
— Ганьо, теб тая Европа бая те е подхванала! Виждаш ли как пак ни метнаха след Шенгеня? Казаха, че ще спестим от превалутиране, а тия банкови лисуги два пъти вдигнаха таксите таз година!
— Е, стига бе, Гочо, голяма работа! Циливизационен избор е туй, не е някакъв ти селски битак!
Гочо пие от кафето и го гледа съмнително.
— Ти тая ракия като гледам днеска си я почнал отрано, а?
В този момент от съседната маса някакъв мустакат тип с раздърпана ватенка се обажда:
— Това не е цивилизационен избор, ами масонски капан! Тръмп и Путин ще ни спасят!
Бай Ганьо подскача като попарен.
— Ааа, млък бе, нещастник! Ти си рубладжия, тръмпутински агент! Опорочавате европейската мисия!
От другата маса един скапаняк, кореняк софиянец с iPhone гледа с присвита усмивка.
— Ама господине, сега сме свободни… да пътуваме, ….да купуваме, …да живеем… като западняци!
— Ти живееш ли като западняк?!?
— Е, не съвсем, ама…
— Що не млъкнеш тогава!?
Кафенето утихва. Гочо гледа бележката, подава я на Ганя.
— Гледай ти, 36 евро за три кафета и две ракии.
Бай Ганьо гледа. Почервенява. Отмята мустак нагоре, па го спуща.
— Ама… ама чекай малко!
Сервитьорът се връща и му оставя рестото – 20 евроцента, след поредното закръгляне на цената.
— Да си ни жив и здрав, господине!
Бай Ганьо преглъща тежко, върти едното двуеврово монетче между пръстите си и си мисли:
– Абе, едно време и с рублите така ни лъгаха…