Понякога една държава не се проваля с гърмеж. Проваля се с топка. Пластмасова. С цифра.
И камера. Камера, която я показва в ефир, за да се види, че няма „скрито-покрито“ (като изборите ни, нали ;)).
Пада се числото, а с него пада и илюзията, че тук има ред, правила или какъвто и да е шанс, който не е предварително разписан в нечий офис.
23 март 2025 година.
Тиражът на държавното тото.
Играта – „5 от 35“.
Пет числа, избрани от общо 35 възможни.
А сред тях – изведнъж, спокойно, официално – 41.
Да, 41 в „5 от 35“.
Все едно в супа топчета да ти излезе банан с флагче на дъга.
Водещият не мигва (пикова ирония е, че ако напишеш Део, излиза участието му при Тото :D).
Камерата не трепва.
Времето спира.
Ступор.
Никой не се усъмнява, освен цялата държава, която от години живее с усещането, че шансът ѝ е под наем. Ако това не е утопичната представа за „страната на неограничените възможности“ – не знам кое е.
В случая обаче, не говорим за САЩ, а за България.
Топката с числото излиза.
Нарочно. Нагло. Безпардонно.
Публично.
Грубо. Безапелационно.
А после идва обяснението: техническа грешка.
Класика.
Но тук не става дума само за гаф.
Това е симптом. Симптом на една стара болест, наречена „властта тегли, а народът пълни фиша“.
Болест, при която някои числа се падат по-често, отколкото хляба се вдига (а това в страната не неограничените възможности България, в която НСИ променя стоките в потребителската кошница с по-малко поскъпнали такива, за да излезе „правилния“ процент инфлация, за да ни набутат золрян в Еврозоната значи много).
Особено …41.
Това число не просто се падна в игра, където няма как да се падне. А падна и в истинския тираж от 23.03.2025 (тираж 24/2025 година) на „5 от 35“.
И ВНИМАНИЕ!!!
И 40.
Дали и то щеше да излезе в „5 от 35“, ако не беше 41 – един Господ знае мили деца.
Падна се, защото това число трябва да се падне и се пада винаги, не за друго, просто схемата е била в „6 от 49“ или „6 от 42“, а не в „5 от 35“.
Все пак е логично да изберете число, което е в множеството до 35…
Слочаенос?
Ne m1sla.
Това е вътрешен ред. В България случайностите са добре обмислени.
Знаете ли кой друг може да изтегли 41 в „5 от 35“?
Чък Норис.
Чък може да пусне празен фиш и пак да уцели шестица в игра с пет числа.
…само че Чък Норис няма достъп до машината. Ирен Кръстева имаше.
Да се върнем назад с малко драматична ретроспекция…
В началото на 2000-те, по времето когато майката на Делян Пеевски – Ирен Кръстева (назначена от Лучано през 2002-а година) – оглавяваше Българския спортен тотализатор, вече се случи подобна аномалия.
Тогава…повтарящи се числа.
В поредни тиражи.
Пак „статистически невъзможното„.
И знаете ли какво?
Пак мълчание. Пак тишина. Забрава.
Тези числа не излизат просто така.
Питайте водещия, когато се появи 41…
Те не се „падат“, а биват избирани, но не от Вселената, както би казал, някой по-философски настроен системен играч на тото.
Как да излъжеш тотото, за да се падне 41?
За онези, които още вярват в честността на тиража – ето малко механика на процеса…
Не е сложно, ако се замислиш, но знам, че не си.
Споко те са го направи, вместо теб.
Нужно е само да контролираш топките т.е. да имаш физически достъп до тях. И човек зад камерите 😉
С малка промяна на топките можеш да постигнеш чудеса. А чудесата в България – това е ежедневие, както добре знаем.
Има 2 начина да „ударите“ тотото през топките – нека ги разгледаме:
1. Теглото на топките
Представете си, че едните топки тежат повече от другите. По-леките ще се движат повече, докато по-тежките ще се движат, но не прекалено много за да пречат на леките да „излязат“. Просто леките топките подскачат повече, за разлика от тежките, нали?
Топка с 10 грама по-тежка не подскача. Не се завърта. Минава.
Това обаче не е нашият случай. Просто се излъчва на живо, а машината е твърде високоскоростна.
Минаваме към план Б…
2. Размерът на топките
Размерът на топките т.е. ако някои топки не влизат в дупката на улея, няма как да се паднат, а последователността не ни касае, нали?
Чрез този подход ще можеш да си сигурен, че за публиката играта ще изглежда истинска, а топките са твърде бързи, за да бъдат проследени, макар, че ми хрумват няколко идеи със „Slow motion“ 😉
Това, което публиката не знае е, досущ като във фокус на илюзионист, че 6 топки са по-малки от другите, разбирай – 43 топки са по-големи от 6-те, които невероятно, но факт излизат в тиража.
Топка с 3 милиметра по-голям диаметър – не влиза в отвора.
С милиметър по-малка – влиза първа. Или последна – все тая, когато другите няма как да влязат, ако ще и до утре да ги въртите вътре.
Фокусът не е в софтуера. Фокусът е в пластмасата.
Така ако някой иска число да се падне във всяка игра – прави топка, която влиза навсякъде.
„5 от 35“, „6 от 42“, „6 от 49“.
И тя излиза.
Пак. И пак. И пак.
Числото 41.
Спомняте ли си онзи момент от „Пътеводител на галактическия стопаджия“, когато суперкомпютърът отговаря на „основния въпрос за живота, Вселената и всичко“?
Отговорът е 42.
В българската версия обаче – отговорът е 41.
Недоимък, кво да правиш.
Винаги е 41…
На всяка игра.
Във всеки тираж.
Без значение от играта и тиража.
Някой ще каже „Голям праз, какво като се появило число?“
Голям праз е.
Особено, когато 41 излиза в „5 от 35“ и това, че се е появило по време на същото теглене не е просто карма – това е доказателство, за намеса.
Вече не вярваме в Дядо Коледа сори. Твърде дърти и обезверени сме. Последният бастион на надеждата на българина, че нещо в този живот може да бъде честно и той умря.
Изборите не са.
Окончателно.
И когато в ефир се падне невъзможно число, не си свидетел на грешка.
Свидетел си на демонстрация.
На послание.
На „могат да ви го покажат в очите – и пак няма да стане нищо“.
Политиците го правят денонощно, но електоратът продължава да псува приятелите си в социалните мрежи, защото нищо не разбират, а твоя избраник ще ни… оправи.
Равносметката
Не се заблуждавайте. Това не е просто скандал с едно число.
Това е диагноза на цялата система.
И ако си мислите, че след толкова скандали някой ще понесе отговорност – по-добре почнете да пускате фишове с 41.
Или направо с 42, така поне ще знаете, че сте избрали „смисъла на живота“, както би казал Дъглас Адамс.
Тук, в България – животът се решава от числата. Неее, не от онези в машината…
…от онези в централата, офиса, в телефоните, в списъците, в урните, в Ци(р)к, в Информационно Обслужване, в НС, в МС и дори в селската поща…
Цифрова икономика и цифрова корупция, но с аналогови инструменти.
Българското тото не е игра на шанс.
То е игра на достъп. На протекции.
На математика с отвертка, електрожен и мотика.
А ако сте честен играч?
…няма да изтеглите 41, уверявам ви.
Но ако сте от „организаторите“– не е нужно и да играете. Просто кажете на машината да пусне 41.
Тя вече знае как.
Не бих искал да призовавам за анархия по улиците, казвам просто, че бих я разбрал…
А до тогава да си припомним и класиката.
На печелившите – Честито! На останалите – Успех в следващия тираж…