Знамената на нашите бащи – 3 мита и 1 притча за казармата

Гледам куцо, кьораво и сакато тръгнало да обяснява няколко елементарни аргумента като ключови точки в противовес на тезата за подкрепа връщането на наборната военна служба.

Профанизирането на темата е повече от видимо и откровено ме е яд, че умно-красивите скатавки мамини синчета пак говорят глупости, но без опонент на ниво – това е доста лесно, точно като да пребиеш малолетно дете. Днес ще поговорим за митовете, които ви пробутват като част от аргументацията против връщането на наборната военна служба.

Ще ги разгледаме в стратегическа дълбочина, както казва Ахмет Давутоглу(ще прочета и тази книга един ден) тези аргументи и ще разкрием какво стои зад тях и можем ли да погледнем малко отвъд носа си или сме обречени да тънем в пост-авангардно арт невежество на неразбиращият и неразбран свят, докато си купуваме поредното търкащо се билетче от лотарията.

1. Армията ни е малка и не може да ни защити

Знаме на БългарияФункцията на армията на една държава не е само в реалните бойни действия, а във възпиращата сила, генерирана от предполагаемия обем жертви за агресора. Подобно на ядреното оръжие, по-голямата и по-добре подготвена армия има мироопазваща, а не мироналагаща цел, още една функция, която обикновеното мамино синче в България не може да различи, защото няма грам подготовка по военно дело.

Всъщност асиметричната война(масово позната като партизанска война) е ясното доказателство, че десетки пъти по-малка армия може да противостои на огромна военна сила.

Ето ви един прост факт – в повечето конфликти между наглед неравностойни противници през последните 20 години печели по-малката армия поради редица компоненти на съвременната война като градски бой, липса на ясно дефиниран враг и т.н.

Ако си мислите, че при конфликт между България и Турция ще оставим да избият армията ни в открит сблъсък с многократно превъзхождащ противник, то явно си нямате хал хабер от водене на съвременни бойни действия.

През 2009-та година излиза  книгата „The Next 100 Years: A Forecast for the 21st Century“ на Джордж Фридман (роден като Георгий Фридман, в Будапеща, от еврейски произход, а приликата с Джордж Сорос вероятно е уместна), основател и председател на борда на директорите на Stratfor (най-голямата частна агенция за разузнаване в света с клиенти от корпорации до правителства,  която беше ударена от хакерска атака и тайните мейли бяха публикувани от WikiLeaks)

Искате доказателства? Ето едно шокиращо – Ислямска държава. Задайте си въпроса как няколко десетки хиляди войници с остаряло оръжие и нередовни доставки издържат на ударите на целия свят (Признавам заигравката с великите сили, но това не значи, че и ние не можем да я ползваме, нали).

Друг пример е Афганистан, където информационното затъмнение е пълно, а само чуваме как американците хвърлят най-големите си бомби, а уж бяха победили и възстановили реда. Нъцки. Това, че не знаете, не значи, че не е истина. Забравили са Виетнам.

Бомбите в Хирошима и Нагасаки са се случили поради възпиращата сила на японската армия, защото по груби изчисления след битката за Окинава (най-кървавата на тихоокеанския фронт през ВСВ) САЩ преценят, че при стъпване на японския бряг ще дадат минимум 100 000 жертви, а това е теза, която трудно ще защитиш пред общественото мнение.

Всъщност САЩ до днес биват мразени заради този нехуманен акт, а Япония печели уважение, солидарност и днес е в топ 5 на най-силните и развити икономики в света. Със своята безкомпромисна решителност, дълг и чест японската армия е поставила преграда пред врага и само случайността на откритието на атомната бомба им изиграва лоша шега, защото ако такава не беше създадена точно в този момент, то САЩ биха били склонни и на примирие далеч повече, отколкото на 1 000 000 жертви за безусловна капитулация чрез конвенционални сили.

Всяка армия може да бъде победена, ако не знае кой е врага, защото ако можеш да кажеш този е, то върху главата му ще се стовари Ада, но ако не можеш е въпрос на време да се откажеш, защото цената би била прекалено висока.

Ако пък решиш да трепеш поголовно и военни и мирно население стигаме до геноцид, който ако бъде пренебрегнат на международно ниво, то света би и изпаднал в невъзстановим за поне 100 години колапс.

2. Защо да даваме пари за армия въобще

Не харесвам никак НАТО(откровено мисля, че е маша за геополитически интереси на както казва вожда „големите началници“), но ще бъда обективен на база настоящото ни членство в него.

Обичам, когато десните у нас папагалстват постоянно за нашите ангажименти към НАТО и сега им напомням, че ангажимента ни като член на НАТО е да даваме 2% от БВП на страната като разходи за отбрана. Не може една теза да се ползва еднопосочно, както често правят мамините синчета у нас, ако ще ползваш даден аргумент – ползвай го обективно. А другото, другото е лицемерие.

НАТО разходи за отбрана

Армията е традиция и визирам опита на нейните командващи да планират ефективно разпределението на ресурса, с който разполагат в стремежа да парират ударите на врага.

Ученията и реалните бойни действия дават увереност на командирите да предприемат по-смели, по-аргументирани и по-ефективни решения. Отсъствието на такива прави армията хартиена и като такава тя дори може да спре да бъде възпиращ компонент в отношенията между държавите.

3. Няма външни предпоставки за модернизация и разширяването на армията ни

Може би най-голямата глупост от всички аргументи на мамините синчета. Те или са слепи или прекаляват с наркотиците, ако не могат да видят конфликта на глобално и локално ниво, който буквално през ден ни изправя на ръба на световна война.

Всъщност личното ми мнение е, че тя вече се случва, но прокси войната този път не касае директни бойни действия, а косвени удари с няколко променливи, резониращи в крайните резултати.

Ердоган и външния му министър са най-мирните хора на Балканите и са пример за демократи, въобще не са арестувани десетки хиляди и Хитлер въобще няма референдум за съчетаване ролите на канцлер и президент в Германия през 1934 година. Да или Не?

Външния министър на Турция не се намеси във вътрешната политика на България. Да или Не?

YouTube не беше спрян в Турция заради видео, доказващо как кабинета на Ердоган готви провокация за пълномащабна намеса в граничната на Турция Сирия? Да или Не?

В Македония въобще няма опасност от гражданска война. Да или Не?

Установките на ракетния щит на САЩ(да точно на САЩ е) се слагат за красота, особено, след споразумението за иранската ядрена програма, с което се парираха опитите за развитие на ядрено оръжие при изключително строг контрол. Да или Не?

Благодаря гусин съдия!

Както виждате заплахи няма и всичко е цветя и маргаритки в мозъка на умно-красивото мамино синче.

Спомени от казармата

Една препоръка към жените, които тепърва съзряват и ще търсят мъжа на своя живот. Ако не искате мамини синчета тире безотговорни олигофрени, то доверете се на българската казарма, защото там всичко лъсва и разбираш кой кой е без колата на тати, без парите на мама, без фешън дрехите и очилата, без всички онези неща, които увеличават неравенството на база родители – остава само човека и неговия дълг към Родината. Без лъжи, без интриги, без глупости колко сме велики – само голата истина.

Все пак ако искате мухльо, който ви обяснява колко е велик и нищо не е постигнал сам в тоя живот и вашата цел е да се домогнете до паричките (не казвам, че сте проститутки) на техните, то нишата с мамините синчета е за вас. А след 2-3 години така или иначе ще си потърсите истински мъж, който и в добро и в лошо си остава мъж на място.

И за финал ще ви разкажа една история…

Срещнали се един овчар-капиталист и един войник-националист някъде през 21 век в България. Очевидно било кой какво работи и след обичайните реплики разговора постепенно преминал към обвиненията на овчаря към войника:
– Честно да ти кажа, не виждам смисъл от това да поддържаме армия. Какво произвежда тя? С какво допринася да живеем по-добре? Какво генерира като краен продукт? – попитал овчаря-капиталист и погледнал победоносно към войника-националист
Войника погледнал стадото овце, което пасял овчаря. Видял кучето му и попитал:
– Виждам, че имаш куче-пазач.
– Да. – казал изненадан от отговора на въпроса с въпрос овчаря.
– Доиш ли го? – попитал отново войника.
– Не, естествно – присмял се овчаря.
– А месо дава ли?
– Ти луд ли си бе? – присмял се пак овчаря.
– А вълна дава ли? Стрижеш ли го? Нямаш ли някой пуловер от кучешка вълна? – пак продължил войника.
– Хахахха, естествено, че не бе човек – вече кикотещ се се обърнал овчаря към него.
– А защо го държиш тогава? – настоятелно продължил войника.
– Има много вълци в гората и може да изядат някоя овца. Слава Богу на мен ни една не са изяло още, но на комшията Мюмюн вече трета овца му изяждат, а на Зоран, другия комшия половината му стадо замина за една нощ – този път по-сериозно отговорил овчаря-капиталист.
– Вече знаеш защо ти е нужна армията и хората като мен – завършил войникът-националист, погалил кучето, махнал с ръка и си продължил по пътя.

За всичко на този свят си има начин, всичко друго са оправдания на слабохарактерни хора!